Лиза Макман - Бдение

Ще работи в старческия дом.

Вместо да ходи в колеж.

Ще живее с майка си.

Завинаги.

В училище броят на спящите ученици нараства със скъсяването на деня и застудяването.

Един следобед преди Деня на благодарността Джейни прекарва няколко особено тежки часа в библиотеката, защото една задръстенячка на име Стейси О’Грейди заспива като никога. Почти през цялото време тя кара излязла извън контрол кола, с изнасилвач на задната седалка. Петнайсет минути след началото на съня Джейни се парализира напълно.

За щастие Кари я няма и не може да види как пада от стола и се гърчи върху килима в дъното на библиотеката.

За щастие Кабъл е там и вижда.

Вдига я на ръце и я слага обратно на стола.

Разтрива пръстите й, докато отново се раздвижат.

Вади голям сникърс от чантата си и го оставя до ръката й, преди да тръгне за часа по политически науки.

Отвлича вниманието на учителя, докато тя влезе със закъснение.

Не я поглежда.

Джейни преглъща гордостта си заедно с вафлата. Написва нещо с трепереща ръка в тетрадката със спирала. Откъсва листа.

Прави топче.

Мята го и уцелва тила му.

Той го вдига, отваря го и го прочита.

Усмихва се и мушва хартийката в раницата си.

След училище на стъклото на Етел се появява изрезка от вестник с обяви. Джейни се оглежда подозрително, чуди се дали не е някаква шега. След като не вижда никого, издърпва вестника изпод чистачката и влиза в колата. Разглежда го с любопитство, първо от едната страна, после от другата. И тогава го вижда. Рекламно каре, оградено с жълт маркер.

Трудно заспивате? Имате кошмари? Разстройство на съня?

Намерете отговори на въпросите. Решение на проблемите.

Включете се в експеримента на Мичиганския университет.

За целите на научно изследване.

Безплатно.

Прибира се и веднага се обажда на обявата. Записва се за участие през уикенда след Деня на благодарността в Клиниката за изследване на съня на северен Фийлдридж, близо до училището.

Джейни е работила и вчера, в Деня на благодарността, и днес, за двойно заплащане. Утре е в почивка и вече се притеснява за експеримента, в който ще участва. Страхува се да не се повтори случаят с автобуса за Стратфорд. Да не се забърка пак в поредната голяма каша.

22:59

Грабва от задната седалка на колата сака с вещите си за през нощта и влиза в клиниката. Съблича палтото си и се регистрира на рецепцията под друго име. През затъмнените стъкла вижда един ред легла и много апарати навсякъде около тях. На някои от леглата вече има хора.

Това е страшно лоша идея , мисли си тя.

Вратата на стаята за сън се отваря. Отпред застава жена в бяла престилка и преглежда някаква таблица. Изведнъж Джейни се препъва. Закрива очите си с ръце. Лицето й се сгърчва. Пресяга се слепешката за стол, преди тялото й да изтръпне.

23:01

Намира се на улица в оживен град. Вали. Стои под някакъв навес, не знае кого търси. Все още. Не чувства необходимост да следва някого от минувачите. Не след дълго започва да усеща конвулсиите в стомаха си. Въздъхва и поглежда нагоре с досада.

Ето го и него.

Минава под навеса.

Господин Абернети, директорът на училището.

23:02

Зрението й се прояснява. Жената в бяла престилка я наблюдава.

Джейни отвръща дръзко на погледа й. Оглежда се наоколо за останалите, които стоят и чакат да си чуят името. Всички забиват очи в пода, когато тя се обръща към тях. Знае какво си мислят. Няма как да искат да бъдат в една стая с откачалка като мен.

Джейни стиска зъби.

Писнало й е да плаче.

Няма да прави повече сцени.

Когато отново може да чувства пръстите на ръцете и краката си, се изправя, грабва сакото и сака си и с препъване стига до вратата.

Гласът й прозвучава грубо, когато се обръща към жената на рецепцията:

— Съжалявам, не мога да го направя.

Излиза на паркинга. Въздухът е свеж и тя напълва дробовете си.

Жената в бялата престилка я догонва:

— Госпожице?

Вика през рамо:

— Казах, не мога да го направя.

Сяда зад волана. Оставя бялата престилка да стърчи на паркинга и потегля.

— Трябва да има и друг начин, Етел — казва тя в колата. — Разбираш ме, нали, скъпа.

Етел мърка тъжно.

23:23

След инцидента в Клиниката за изследване на съня Джейни паркира в алеята пред дома си. Чуди се дали все пак не трябваше да опита. Но за нищо на света не би искала да знае какво сънува директорът, господин Абернети.

Отврат.