Лиза Макман - Бдение

Кари въздиша и я поглежда с тъжен поглед:

— О, Джейни. Ти още си падаш по Кабъл, така ли?

Джейни отпива от коктейла си и лъже:

— Не… Вече го преживях. Не му говоря.

— Видях го тук, пред вратата ти, сутринта. Ти на работа ли беше?

— Да. Той май е висял отпред цял ден. Майка ми му вика „хипи“ — казва Джейни през смях.

Кари удря още един шот.

— Уф! — потръпва цялата, докато преглъща. — Леле. А… да. Кабъл. Ами той е у Мелинда тази вечер. С Шей.

— Ами да, няма да е с Мелинда.

Кари я гледа с любопитство:

— Защо да не е с Мелинда?

Джейни се чувства по-смела под въздействието на алкохола:

— Кари! Мелинда е лесбийка. Още ли не си разбрала?

— Какво?

— Тя е безпаметно влюбена в теб.

— Не е.

— Е.

— Ти откъде знаеш?

Джейни се колебае.

Не бива да й казва.

Но го прави:

— Сънува те. Виждала съм сънищата й.

Кари я гледа слисано.

Джейни седи с каменно лице.

И тогава Кари прихва:

— По дяволите, Джейни. Чувството ти за хумор се върна.

Джейни също се засмива като ехо:

— Хвана се — отвръща тя нервно.

Кари опитва малка хапка от фахитата:

— Ей, много е вкусно, хлапе.

Джейни вдига пълен с досада поглед към тавана. Кари е прихванала от Стю навика да я нарича така.

— Както и да е. Продължавай? — подканва я Джейни.

— Какво?

— За Кабъл?

— А, да. Вярно. Е, след като ти го заряза, се е посветил на богаташки. Навсякъде се мъкне с Шей.

— Въпреки че уж са го спипали на някакъв неин купон?

Кари се смее:

— Да, защото можеш ли да си представиш с кого работи. С баща й! Имат си някаква „сделка“. Шей ми каза. Не е ли забавно. Истински семеен бизнес. И не говорим само за трева.

Джейни се тъпче с храната.

Кари продължава:

— Шей се похвалила на Мелинда, че е спала с него.

Кари се плясва с длан през устата.

— Мили боже. Не мога да повярвам, че го казах.

Джейни изтръпва. Но странно, иска да чуе още. Иска да го мрази.

— Не, не, всичко е наред — казва тя с равен тон. — Тотално съм го преживяла. Той е такъв позьор. Нали? — Подканва Кари да продължи.

— Да, тотален позьор! — казва Кари с писклив глас и едва не изпуска бутилката с водка. Пълни чашата на Джейни. — Нищо чудно, че дрехите му са съвсем нови и най-накрая си е купил мобилен. Страшни пачки изкарва. Аз мисля, че са от кока. Но това е само предположение.

Джейни не може да повярва.

Той каза, че не пие. Че не се друса.

И изглеждаше сякаш не понася Шей Уилдър.

Какъв лъжец.

— Предполагам, че всички дилъри лъжат — казва Джейни.

Кари кима, превъзбудена от алкохола:

— Доста са добри в лъжите. Не можех да повярвам, като разбрах какво прави Кабъл. Но още преди три години, когато се появи в нашия клас, разбрах, че се друса. Сигурна съм, че оттогава си кара така.

— Наистина ли се е друсал?

— Даже съм си купувала от него — шепне Кари.

— Ти си купувала?

Кари пак кима:

— И то доста често.

Джейни скача рязко и занася съдовете в мивката. Залавя се да ги мие, докато вихрушката от мисли уляга в главата й. Правил е секс с Шей? Цялото й тяло я боли като нажилено.

Влиза отново в хола и заварва Кари вцепенена пред телевизора.

Джейни сяда до нея:

— Ако Кабъл си пада по Шей, защо ще стои на вратата ми цял ден и защо ще се опитва така упорито да говори с мен?

Кари поглежда към Джейни:

— Може би не иска да те изгуби като бъдещ клиент? Или като готино парче. Така е, скъпа, напоследък си доста секси.

Джейни усеща как стомахът й кипва.

Извинява се и отива до тоалетната.

Когато се връща, Кари е просната на дивана в несвяст.

Изключва телевизора. Почиства и си сипва чаша вода.

01:34

Оставя Кари да лежи и тича през дворовете, докато стигне дърветата пред къщата на Кабъл. Вътре свети и тя изчаква скрита под клоните. След малко на неговата алея паркира кола. Остава там пет минути, може би повече. От нея слиза Кабъл и се прибира вкъщи. Когато всички лампи изгасват, тя се премества в храстите под прозореца му, като стъпва внимателно върху сухите листа, които не са спирали да падат през последните няколко дни.

Късметът е на нейна страна — прозорецът се открехва около сантиметър. Долавя звуците отвътре и сърцето й ще се пръсне, докато го слуша как въздиша и шумоли в тъмното. Леглото изскърцва под тежестта на тялото му, после се чува потупване на възглавницата — приготвя се за сън.

Чуди се с какво спи облечен. Повече от изкушена е да погледне.

Но ще почака.

Трябва да чака.