Лиза Макман - Бдение

Скъпа Джейни,

Благодаря ти за моите сънища.

От един ловец към друг.

Марта Стюбин

П. С. Имаш повече сила, отколкото предполагаш.

Сърцето на Джейни спира. Вдишва шумно. Не. Това е невъзможно.

Директорката вдига малкото правоъгълно листче от пода и го подава на Джейни. Чек.

На реда за бележки на платеца пише: „за колеж“.

Пет хиляди долара.

Джейни поглежда директорката, която сияе толкова неудържимо, че лицето й всеки момент ще се пропука.

Поглежда чека и отново бележката.

Директорката се изправя и прегръща Джейни през рамото.

— Добра работа, скъпа — казва тя и подсмърква. — Толкова се радвам за теб.

15:33

Обаждане за Джейни.

Тя бърза към рецепцията. Какъв странен ден.

Майка й.

— Има някакво хипи пред вратата. Казва, че няма да си тръгне, докато не говори е теб. Скоро ли се прибираш? Защото той иска да знае, а аз си лягам.

От гърдите на Джейни се отронва въздишка. Записва си смените на календара в хола всяка седмица. Но все пак й е забавно. Може би защото получи чек от госпожица Стюбин. Може би защото майка й смята Кабъл за хипи.

— Малко след пет, мамо.

— Трябва ли да се притеснявам от този тип отпред, или мога да си лягам?

— Може да си легнеш. Той е… не е изнасилвач.

Поне това знам . Затварят.

17:21

Кабъл го няма пред вратата.

Джейни влиза. На плота под една мръсна чаша се подава бележка с драсканиците на майка й.

Хипито каза, че не може да остане. Ще дойде пак утре.

Там пише „С обич. Мама“.

Това е най-впечатляващото от всичко.

Джейни къса бележката на парчета и я хвърля в преливащата от боклук кофа.

Преоблича се, пъха някакъв полуфабрикат във фурната и изважда документите за кандидатстването.

Пет хиляди. Капка в морето, Джейни го знае. Но псе пак е нещо.

Също като писмото на госпожица Стюбин.

То наистина беше нещо.

Джейни още не може напълно да го разбере.

Преглежда лист по лист купчината хартии. Всичко й се струва чуждо. Формуляри за финансова помощ, заявления за стипендии, писане на входно есе? Майчице. Трябва да започне да се оправя с тези неща.

Няма никаква идея е какво би желала да се занимава в бъдеще.

Физика, математика… може би някаква изследователска работа. Изследвания на съня например.

Или не.

Тя наистина иска да забрави тази част от своя скапан живот.

Звъни на Кари:

— Какво правиш?

— Седя си вкъщи. Сама. А ти?

— Чудя се дали няма купон в някоя от къщите на богатите ти приятелки.

Кари прави пауза.

— Защо? — В гласа й звучи подозрение.

— Не знам — лъже Джейни. — Скучно ми е. Не може ли да ме вкараш някак?

— Джейни.

— Какво?

— Ти не искаш да направиш това.

— Защо не? Просто ми е скучно. Никога не съм била на онези организирани партита, забранени за простосмъртни. Сещаш се, където родителите ги няма и оставят всичката пиячка на децата.

Кари пак мълчи. После казва:

— Него търсиш, нали. Идвам при теб.

И затваря.

Пристига след десет минути със спален чувал.

— Може ли да остана? — пита тя мило. — Не сме преспивали заедно кой знае откога.

Джейни я поглежда скептично.

— Какво става? — пита. — Просто ми кажи какво става.

Кари си хвърля нещата на дивана:

— Имаш ли нещо за хапване? Не съм яла цял ден.

Души наоколо и отваря фурната:

— Ужас. Не може ли да сготвим нещо истинско?

— Хубаво — въздъхва Джейни. Тършува из кухнята. Хладилникът е изненадващо пълен днес. — Фахитас 4 4 Фахитас — ястие от мексиканската кухня. Приготвя се от ивици месо и зеленчуци, завити в царевични питки. — Б. ред. става ли?

— Идеално — отвръща Кари радостно. Забърква две водки с тоник, добавя малко портокалов сок и подава едната на Джейни.

— Би ли престанала с това, ако обичаш?

— С кое?

— Целия този захаросан мил разговор. Започва сериозно да ме изнервя.

Кари премигва.

— Не знам за какво говориш. Все едно, дай да кълцам тъпите зеленчуци.

Приготвят си храна, забъркват сами гуакамолето 5 5 Гуакамоле — мексикански сос, смес от намачкано авокадо, сок от лайм, лук и подправки. — Б. ред. и всичко останало. Джейни взима полуфабриката, увива го във фолио и го прибира в хладилника. Майка й със сигурност ще го изяде. Студен. За закуска или нещо подобно.

Докато стане вечерята, Джейни започва второто си питие. Вече е леко замаяна, а Кари пие шотове направо от бутилката.

Отиват в хола и пускат музикален канал.

— Е, ще ми кажеш ли най-после какво, по дяволите, се случва? — пита Джейни.