Лиза Макман - Бдение

И чака.

02:15

Той не хърка.

03:04

Както е заспала в храстите, Джейни е рязко изтръгната от съня си. Болезнено. Тялото й се парализира почти моментално и тя е засмукана в съзнанието му. В страховете му. В неговия сън.

Всичко трае два часа.

Познатите сцени в безкрайна въртележка.

Мъжът на средна възраст, който пръска запалителна течност и после хвърля цигара по Кабъл. Чудовището в кухнята, което мята стола с ножовете, удря вентилатора на тавана, обезглавява мъжа.

Но има и един нов епизод. С Шей, богатата мажоретка, с белезници, вързана за легло. Усмихната.

Джейни си мисли, че тя изглежда ужасно.

Гола.

Кабъл се покатерва на леглото до нея.

Джейни не е в състояние да се отдръпне.

Усеща, че й става зле, но не може да се движи.

Не може да потропа на прозореца и да го събуди.

Вкаменена е. Парализирана.

А смяташе, че училището е мъчение.

Това със сигурност е най-гадният капан, в който е попадала. Абсолютно. Припада. В безсъзнание. Напълно изтощена. Точно преди сцената да се промени. И да свърши.

06:31

Отваря очи.

Лежи по корем, с лице върху камъните и листата.

Няма сили да се помръдне.

Но се налага.

Слънцето изгрява.

07:11

Добира се до вкъщи. Не обръща внимание на лаещите кучета.

07:34

Довлича се до вратата, влиза вътре, затваря и пада на килима до Кари, която все още лежи на дивана. Спи.

08:03

О, Боже. Тя е в гората. Отново, отново, отново. Безумно е изморена.

Виждат момчето, носещо се по водата, и отнякъде изниква Стю.

Усмивката му.

Борбата му с водата.

Молбата на Кари. Помогни му.

Джейни, която не може да му помогне.

Която никога не може да му помогне.

Стю се пресяга през водата, но и той не може да го достигне. Прави любов с Кари, докато тя плаче за момчето, за Карсън.

Момчето е кърваво, изгубено, отнесено от акулата.

Както винаги.

Джейни плаче. За Карсън, за Кари. Но най-вече за себе си. Чувства се все едно е на сто години.

09:16

Кари бута Джейни с лакът.

— Трябва да си тръгвам.

Джейни изсумтява. Цялото тяло я боли.

Кари затваря внимателно вратата, Джейни остава да спи.

Килимът я дращи по лицето.

11:03

Чува се леко почукване и шум, сякаш някой влиза през вратата. Джейни, просната на пода, мисли, че сънува.

Той проверява дали е жива. После сяда на дивана и чака.

Майката на Джейни минава.

След малко се връща обратно с чиния, покрита с фолио, в едната ръка и стъклена бутилка в другата.

12:20

Джейни се обръща на другата страна. Издава нечленоразделни звуци. Свива се на топка и притиска корема си.

— О, боже — скимти тя със затворени очи. Главата я боли. Мускулите й крещят всеки път щом се помръдне. Тя е слаба и празна. Замаяна. Изтощена.

Но той е там, вдига я. Носи я до леглото. Завива я. Затваря вратата. Сяда на пода, до нея.

12:45

Отива в кухнята. Прави студен пилешки сандвич. Сипва мляко. Портокалов сок. Слага ги на поднос. Занася подноса в нейната стая. Чака.

13:02

Докато накрая го обзема страх, че тя спи твърде дълго. Тогава я буди.

Джейни бавно се изправя с мърморене.

Пие сока и млякото.

Яде сандвича.

Не поглежда Кабъл.

Не му говори.

13:27

— Защо продължаваш да идваш тук? — пита тя с отпаднал глас. Тонът й е груб.

Кабъл премисля думите си.

— Защото съм загрижен за теб.

Тя се усмихва тъжно.

— Да, бе. Вярно.

Поглежда я безпомощно.

— Джейни, аз…

Пронизва го с поглед.

— Ти? Какво ти? Продаваш наркотици? Чукаш Шей Уилдър? Има ли още?

Той стисва главата си с ръце и казва глухо:

— Не вярвай на всичко, което чуеш.

Джейни изръмжава.

— Да не би да отричаш?

— Не спя с Шей Уилдър — казва той и потръпва.

— О, така ли. Значи само го сънуваш, че го правиш. — Обръща се към стената.

Кабъл гледа тила й. Болезнено дълго.

— Не си го направила… — произнася той накрая. Тя не отговаря.

Той се изправя.

— Боже мой, Джейни! — Думите излизат от устата му, сякаш ги плюе.

Стои изправен, обвиняващ.

— Може би е време да си вървиш — казва Джейни. Той тръгва към вратата, отваря и се обръща.

— Сънищата не са спомени, Джейни. Те са надежди или страхове. Знаци за напрежение в реалния живот. Очаквах, че ти ще го знаеш най-добре от всички.

Излиза.

Джейни и Кабъл не си говорят.

Тя ходи на училище и на работа механично, чувства се по-празна от всякога. Единственият човек, знаещ за сънищата, единственият, който означава нещо за нея, изглежда, е най-големият й враг. Джейни все по-често си мисли за това, че ще остане завинаги стара мома, като госпожица Стюбин. Казва си, че трябва да се подготви за един много самотен живот.