Лиза Макман - Бдение

Джейни вижда всичко иззад бараката. Не иска да гледа повече. Стига. Лошо й е, гади й се, че е станала свидетел на всичко това. Обръща се рязко.

Зад нея, ужасен, стои Кабъл.

Нормалният.

09:43

Джейни чака цяла вечност да се изчисти погледът й. Да се върнат усещанията й. Изправя се на седалката като обезумяла. Пресяга се към него.

Кабъл се е прегънал на две, стиска глава в ръцете си.

Трепери.

Обръща се към нея бесен. Гласът му е груб:

— Какво, по дяволите, не е наред с теб!

Джейни не знае какво да каже.

Седалките се тресат от гнева му.

10:05

Кабъл не продумва до пристигането им в Стратфорд. Накрая проронва сухо:

— Късмет!

После слиза от автобуса и се отправя към стаята си.

Джейни го изпраща с поглед.

Затваря очи, после пак ги отваря и тръгва след мажоретките в противоположна посока.

Вътре в стаята групичката се държи така, сякаш е невидима.

На Джейни това й харесва.

14:00

Учениците се събират във фоайето. „Камелот“ започва след половин час. Джейни се качва в автобуса изтощена и сяда отново на последната седалка.

Кабъл не се появява.

14:33

Пиесата започва. Джейни се извинява и става от първия ред, за да отиде на близкия почти празен балкон. Там спи дълбоко през следващите три часа, събужда се на последната сцена. Промъква се обратно на първия ред и се връща с другите в автобуса.

18:01

Отбиват се в „Пица Хът“. Разполагат с един час да хапнат нещо преди вечерната постановка.

Джейни си взима меню за вкъщи, яде в автобуса и заспива. Проспива цялата пиеса на задната седалка. Никой не дава признаци да е забелязал, че е останала вътре.

23:33

Автобусът се връща обратно до хотела, пълен с изморени хлапета. Джейни рухва на леглото. Изтръпнала е, но не от нечий сън. Не и този път. Мисли си за Кабъл. Плаче тихо на възглавницата си в тъмното. Отоплителната система бучи силно. Савана, капитанът на женския футболен отбор, се свлича върху завивките в съседното легло. Не си говорят. Лежат объркани, всяка на ръба на леглото си.

01:04 — 06:48

Джейни прескача от сън в сън.

Савана сънува, че е влязла в националния отбор по женски футбол на Съединените щати и се е запознала с легендата Миа Хам, въпреки че тя вече е пенсионирана. Каква изненада — тази история спокойно би могло да бъде епизод от „Хана Монтана“. Точно когато Джейни се чуди дали Савана не е неизлечимо тъпа, сънят се насочва към Кайл — онзи, който седеше пред Джейни в автобуса. Интересна комбинация. Джейни е заинтригувана.

Но вече е в съня на Мелинда.

Мелинда си е спретнала тройно секс парти, в което няма нищо изненадващо, с Шей Уилдър и, разбира се, с Кари. В началото сексът е нормален, после започва да издава невероятно лош вкус, поне според Джейни. Телата на Кари и Шей са, меко казано, с нереални размери. За пръв път в чужд сън Джейни успява да се обърне и да не гледа.

Смята го за изключителна победа.

После идва ред на Шей.

Тя сънува Кабъл Стръмхелър.

През цялото време.

И по много различни начини.

До сутринта Джейни мрази Шей до мозъка на костите си. И има ужасни тъмни кръгове под очите.

08:08

Шей, Мелинда и Савана слизат за закуска. Тя започва в 10:00.

— Ще се видим в автобуса — казва Джейни, въпреки че умира от глад. Другите момичета не си правят труда да й отговорят. Тя извръща поглед с досада.

Взима душ, увива косата си с кърпа и се мята обратно в леглото. Настройва алармата за обяд. Автобусът ще се върне в един часа за багажа и за учениците, които са предпочели да не гледат третата пиеса.

08:34

Джейни сънува за втори път през живота си. Сънува, че е сама, дави се в някакво тъмно езеро, а Кабъл е на брега с въже, но не й го хвърля. Маха му истерично, той не я вижда. И тя бавно потъва. Във водата вижда други като нея. Бебета, деца, тийнейджъри, възрастни. Всички се носят под повърхността и никой не може да й помогне.

Защото всички са мъртви.

Очите им са изпъкнали.

Алармата спира да звъни и Джейни надава вик. Кърпата се е свлякла и разрошената коса закрива лицето й. Не вижда нищо.

Някой чука силно на вратата.

Той е.

Държи хартиен плик с храна.

Изглежда унил.

Влиза в стаята, затваря вратата, заключва, хваща ръката й и я прегръща. Съкрушен е.

— Не разбирам. Просто не разбирам. Защо ми го причини?

Тя също се чувства съкрушена.

— Мога да обясня — казва. Заравя лице в ризата му и плаче. — Само ме прибери у дома.

Отпускат се на леглото и просто си лежат тихичко.