Лиза Макман - Бдение

03:30

Джейни се среща с Кари под черното небе на алеята пред къщата й. Разменят само сънени усмивки вместо поздрав и Джейни се качва на седалката до шофьора в трейсъра на приятелката си. Пътуват до училище в безмълвния мрак. Джейни се радва, че не й се налага да шофира в този ранен час.

Близо до училище подминават Кабъл Стръмхелър. Той върви пеша. Кари намалява и спира, сваля стъклото и го пита дали иска да го закарат, но той махва с ръка и отвръща с кисела усмивка:

— Почти съм стигнал.

Малко по-нататък автобусът на „Грейхаунд“ 2 2 Голяма компания за автобусен транспорт в САЩ. — Б. ред. лъщи под светлините на училищния паркинг.

Джейни поглежда Кабъл. Той улавя погледа й и свежда очи към земята. Тя се чувства отвратително.

След последния им напрегнат разговор, когато едва не се скараха, Кабъл и Джейни изобщо не си говорят.

Но Джейни се вижда с него в сънищата му в библиотеката и те се целуват.

Тя е с него и когато той се превръща в разярен маниак. Лунатик с белези по лицето и ножове на пръстите, който намушква, разчленява и обезглавява един мъж на средна възраст, отново, и отново, и отново. Успокоението от това, че не убива никого другиго, не е голямо.

Не убива поне засега.

Поне не нея.

И всеки път, когато той сънува, звънецът бие, преди Джейни да разбере как да му помогне. Но да му помогне за какво ? Да му помогне как ?

Няма представа. Няма власт. Защо всички тези хора я молят за помощ? Тя не може да направи нищо.

Просто.

Не може.

Да направи.

Нищо.

Едно е сигурно, напоследък определено не успява да свърши кой знае какво в часовете за самоподготовка.

03:55

Закъсняващите, поспаливите и непукистите или вече са пристигнали, или са зачеркнати от списъка на учителите. Кари се настанява с Мелинда по-напред.

Джейни сяда на последния ред отдясно, до прозореца. Възможно най-далеч от всички. Набутва сака в отделението над главата си. С радост забелязва, че тоалетната е в предната част на автобуса. Обръща малкото телевизорче над главата си така, че синята светлина да не я заслепява, и пуска облегалката назад. Няма много място, защото е в дъното на автобуса.

Преди да потеглят, Джейни се унася в дрямка.

04:35

В лицето внезапно я плисва вода и тя се събужда. Намира се в езеро, напълно облечена. Трепери. Момче на име Кайл крещи и пада от небето. Сцената се повтаря пак и пак, докато най-накрая то се озовава във водата. Но не може да плува. Джейни усеща, че пръстите й изтръпват, рита с крака, опитвайки се да спре съня, да се измъкне.

И изведнъж сънят прекъсва.

Джейни се изправя стресната и примигва. От тъмнината на предната седалка изниква лице и се надвесва над нея.

— Какво, по дяволите, ти става? — казва Кайл.

— Извинявай! — изхриптява Джейни. Сърцето й препуска. Сънищата с удавници са най-гадни. Е, почти.

Чува шепот в ухото си, докато все още се опитва да възвърне зрението си.

— Добре ли си, Ханаган? — Кабъл я обгръща с ръка през рамото. Звучи притеснено. — Трепериш. Да не би да получи пристъп? Искаш ли да кажа да спрат автобуса?

Джейни го поглежда.

— О, здравей! — Гласът й е дрезгав. — Не знаех, че си тук. Аз… — Затваря очи. Опитва се да мисли. Размахва пръст във въздуха, за да покаже, че й трябва минутка. Но вече усеща следващият сън да се задава. Няма много време. И трябва да го подготви. Няма избор.

— Кабъл. Не се шокирай, ако… когато това се случи отново, окей? НЕДЕЙ да спираш автобуса. НЕДЕЙ да казваш на никого, за бога. Каквото и да става. — Стиска облегалките с ръце и се бори да задържи зрението си ясно. — Можеш ли да ми се довериш и просто да го оставиш да се случи?

Болката от опитите й да се концентрира, е непоносима. Тя се свива, главата й ще се пръсне.

— Ох, мамка му! — изплаква шепнешком. — Толкова глупаво, толкова глупаво беше да идвам на това пътуване. Моля те, Кабъл. Помогни ми. Не позволявай… някой… ох… да ме… види.

Кабъл я гледа в изумление.

— Добре — казва. — Добре. Господи.

Но с Джейни вече няма връзка.

Сънищата се нахвърлят върху нея от всички страни без почивка. Сетивата й са претоварени. Това е нейният физически, умствен и емоционален тричасов кошмар.

07:48

Джейни отваря очи. Някой говори по микрофон.

Когато мъглата се разсейва и може да вижда отново, забелязва, че Кабъл е вперил поглед в нея, вцепенен. Очите му са безумни, косата му е разрошена. Лицето му е бяло. Обгърнал е раменете й.

По-скоро ги е сграбчил.