Лиза Макман - Бдение

Кари й хвърля закачлива усмивка:

— Окей! Все едно. Избрана съм в комитета за годишника, така че ще отсъствам често от часовете за подготовка, да знаеш. Сега трябва да тръгвам за първото събрание.

Джейни махва разсеяно с ръка и за миг се откъсва от пиесата, която чете за часа по английски:

— Забавлявай се. — Хлъзга се по седалката и намества краката си върху отсрещния стол. Чете „Камелот“ за учебното пътуване до Стратфорд в Канада следващия месец.

От време на време поглежда през рафтовете с книги, за да види дали някой наоколо няма сънен вид. Мисли, че може да се справи с всичко, стига да е на разстояние повече от пет-шест метра, освен ако не е кошмар — тогава се налага разстоянието да се увеличи драстично. За щастие, повечето сънища в училище обикновено са от типа „падане“, „гола презентация“ или нещо сексуално. И в повечето случаи няма проблеми с тях и не стига до припадък.

Това, което я убива, са разтърсващите и парализиращи кошмари.

12:55

Книгата пред нея внезапно изчезва. Джейни въздъхва и се намества на масата. Отпуска глава върху дланите си и затваря очи.

Носи се във въздуха. А не, стига вече с това падане , възмущава се тя. Писнало й е до смърт от падането.

Сцената бързо се променя. Джейни е навън. Тъмно е. Тя е сама зад някаква барака, но чува приглушени гласове. Никога преди не е била сама в чужд сън и се чуди как хората могат да сънуват, без да присъстват в сънищата си. Любопитна е. Чака нервно, надявайки се да не е нечий кошмар, който да я изненада иззад стената на бараката или откъм храстите.

Откъм ъгъла приближава, клатушкайки се, чудовищна фигура, обляна от лунна светлина. Кърши храсти, размахва ръце, после ги протяга към небето и издава ужасяващи крясъци. Джейни усеща, че крайниците й започват да изтръпват. Опитва се да се измъкне. Не може.

Дългите пръсти на великана проблясват.

Джейни се обляга на бараката. Трепери.

Гротескната фигура точи ножовете-пръсти един в друг. Стърженето е оглушително.

Джейни започва да пищи.

Фигурата се обръща и я вижда.

Приближава се.

Това чудовище й е познато.

От съня, след който се заби с Етел в канавката.

Джейни се отдръпва от стената, иска да избяга. Но краката й не я слушат.

Лицето на чудовището е разкривено от гняв, то е спряло да точи ножовете си. Стои на метър и половина от нея. Тя затваря очи. Нищо не може да ме нарани, повтаря.

Когато отново отваря очи, навън е ден. Тя е на същото място зад бараката. А страховитата заплашителна фигура се е превърнала в човек — нормален млад мъж.

И той е Кабъл Стръмхелър.

Втора Джейни излиза от тялото на Джейни и се приближава до Кабъл без страх.

Джейни продължава да стои облегната на бараката.

Кабъл докосва лицето на другата Джейни.

Навежда се.

Целува я.

И тя го целува.

Той се откъсва от прегръдката и гледа към Джейни до бараката. По бузите му се стичат сълзи.

— Помогни ми! — моли я Кабъл.

13:35

Звънецът бие. Мъглата се разсейва, но Джейни е неспособна да се движи. Не още. Трябва й поне минута.

13:36

Или две.

13:37

Усеща ръка върху рамото си и подскача.

Километър, метър, сантиметър… какво?

Вдига поглед.

— Готова ли си? — пита той. — Не знаех дали си чула звънеца.

Тя го гледа втренчено.

— Добре ли си, Ханаган?

Тя кимва и си събира учебниците.

— Да — гласът й още не се е възвърнал напълно. Прочиства гърло. — Да — казва твърдо и се усмихва разтреперана. — А ти? Имаш вдлъбнатина на бузата.

— Заспах върху учебника.

— Предположих.

— Ти също, а?

— Аз, ами-и… сигурно съм била много изморена.

— Изглеждаш стресната. Да не си сънувала кошмар?

Тя го поглежда, докато вървят през тълпата към кабинета по политически науки. Той я хваща през кръста, придържайки я към себе си, за да не се загубят по коридора.

— Не съвсем — отговаря тя и примигва. — А ти?

Думите излизат от устата й насечени като куршуми.

Звънецът бие, те са на вратата, той се обръща рязко и вижда изражението й. Спира. Претърсва лицето й с присвити очи. Тя открива в погледа му смут. Дори съзира леко изчервяване, но не може да бъде сигурна за причината.

Учителят влиза и ги изпраща по местата им.

Джейни поглежда през рамо, два реда назад, по средата.

Кабъл продължава да я следи с очи, напълно объркан. Поклаща глава почти незабележимо.

Тя гледа към дъската, но не я вижда. Опитва се да си отговори. Какво, по дяволите, не й е наред. И какво не му е наред на него, та да сънува такива сънища. Дали той знае? Дали я е видял този път?