Лиза Макман - Бдение

— Забрави. Аз съм задник. — После отмества поглед в друга посока.

Джейни се връща на масата си и сяда съкрушена.

— Какво беше това? — изсъсква Кари.

Джейни я поглежда и на лицето й се появява спокойна усмивка. Тръсва глава.

— Нищо. Новият ми каза… че е… — бави се, преструвайки се, че търси химикалка, — че, съм решила всичките уравнения по висша математика напълно грешно. А аз… нали ме знаеш. Много мразя да греша. Математиката ми е най-силният предмет все пак. — Вади лист хартия и отваря учебника по математика. — Сега трябва да започна всичко отначало.

— Боже, Джейни, ти изглеждаше така, сякаш те беше заплашил с убийство.

Джейни се смее.

— Да бе!

13:30

Кабъл се опитва да привлече вниманието на Джейни в часа по политически науки. Тя се прави, че не го забелязва.

14:20

Часът по физическо. Тази година наблягат на отборните спортове. Учениците играят баскетбол на смени, петима срещу петима. Момчета срещу момичета.

Джейни прави най-безобразния фал в историята на гимназия „Фийлдридж“. Новият изчаква удобен момент и заявява, че вината е негова.

Учителите обсъждат и решават, че момчета да играят срещу момичета не е добра идея за контактните спортове. Треньорът Крейтър поглежда сурово към Джейни. Тя също го гледа, само че с любопитство.

14:45

Джейни се подсушава бързо след душа и нахлузва престилката. Звънецът бие. Взима си нещата и скача в колата, за да не закъснее за работа.

20:01

Тази вечер животът е блажено спокоен в старческия дом „Хедър“. Джейни привършва по-рано с документацията и останалите си задължения на етажа и отива да види госпожица Стюбин. Шляпа шумно с крака и кашля, за да я извести, че се приближава.

— Аз съм, Джейни. В настроение ли сте за една глава от „Джейн Еър“?

Госпожица Стюбин се усмихва топло и обръща лице в посока към гласа:

— С удоволствие, ако имаш време.

Джейни придърпва стола за посетители по-близо до леглото и започва оттам, където са спрели предишния път. Не забелязва кога госпожица Стюбин заспива.

20:24

Джейни се намира на централната улица в малко градче. Всичко е черно-бяло като в стар филм. Наблизо се разхождат мъж и жена, хванати за ръка, и разглеждат витрините. Джейни ги следва. Магазините са пълни с най-елементарни битови стоки. Триони и чукове. Прежди и платове, фолио за печене и метални кутии. Пакетирани храни.

Двойката спира на ъгъла и Джейни забелязва, че жената е плакала. Младият мъж носи военна униформа.

Той нежно придърпва жената от другата страна на сградата и те се целуват страстно. Докосва гърдите й и шепне нещо, на което тя отвръща с отрицателен жест. Той пробва отново, тя отблъсква ръката му. Той отстъпва крачка назад:

— Моля те, Марта. Позволи ми да правя любов с теб, преди да тръгна.

Младата жена, Марта, казва „не“. И в следващия миг се обръща и поглежда Джейни с цялото съжаление на света.

— Нито дори на сън ли? — пита Марта.

Тя чака отговор от Джейни.

Джейни гледа младежа. Той е застинал за секунда, съзерцава с обожание Марта, която се моли с очи на Джейни:

— Помогни ми, Джейни.

Джейни, слисана, вдига рамене и поклаща глава. Марта се усмихва през сълзи, поглежда отново към мъжа, докосва лицето му, устните му и кима в знак на съгласие. Вървят по алеята, отдалечават се от Джейни. Тя тръгва след тях, но искреното й желание е да излезе от този сън — твърде личен е. Стиска стола в стаята на госпожица Стюбин с всички сили, напряга цялата си воля и се връща в старческия дом.

20:43

Джейни тръска глава, за да се освободи от видяното. Изненадана е. Постепенно лицето й се озарява. Тя успя — тя се измъкна от съня. И той не можа да я върне обратно. Джейни беззвучно се смее.

Госпожица Стюбин спи кротко, с усмивка на тънките си уморени устни. Трябва да е приятно за бедната стара госпожица Стюбин да сънува хубав сън.

Джейни оставя книгата на масичката и излиза на пръсти от стаята. Угасва светлината и затваря вратата, за да даде възможност на госпожица Стюбин да остане насаме със своя войник.

Преди той да умре.

И преди тя да загуби завинаги този шанс.

0:45

— Защо не ми каза, че новото момче е Кабъл Стръмхелър? — сърди се Кари.

Джейни вдига поглед от учебника. Тя е на обичайното си място в библиотеката:

— Защото съм задник? — Усмихва се чаровно.

Кари се сдържа да не се изкикоти:

— Да, такава си. Виждам, че го караш на училище.

— Само когато си изпусне автобуса — отговаря Джейни безгрижно.