Лиза Макман - Бдение

След случката с господин Рийд директорът на дома „Хедър“ иска Джейни да си вземе една седмица почивка. Когато тя започва да се запъва и да мънка, че това е прекалено дълго, директорът обещава да й даде смените на 4 юли и на 1 май, когато се плаща двойно. Джейни е щастлива.

В първия ден след почивката идва с колата на работа. Мие с гъба неподвижните пациенти и изхвърля дузина подлоги. За разнообразие си тананика тъжна песничка от „Клетниците“, като заменя познатия текст с „празни гърнета, празни мехури…“. Госпожица Стюбин, учителка с четиридесет и седем години стаж, за пръв път от седмици насам се смее. Джейни си казва наум, че трябва да донесе нова книга за четене на госпожица Стюбин.

Госпожица Стюбин никога няма посещения.

И е сляпа.

Може би затова е любимка на Джейни.

22:15

Трима от обитателите на старческия дом в инвалидни колички и Джейни в оранжев пластмасов стол седят в тъмното на паркинга. Чакат. Убиват комари. Всеки момент в Селби парк, на няколко пресечки от дома, ще започне шоуто с фойерверките.

Госпожица Стюбин е отпуснала грубите си кокалести ръце в скута, стойката със системата стърчи до количката й. Неочаквано тя изопва шия и се усмихва с копнеж.

— Ето ги — казва.

Миг след това небето избухва в ярки цветове.

Джейни описва подробно фойерверките на госпожица Стюбин.

Зелен искрящ таралеж.

Сияещ магически жезъл.

Съвършен бял кръг светлина. Избледнява като петно и изчезва.

След поредния гръм, който разпръсква пурпур в небето, Джейни скача и нарежда:

— Никой да не мърда. Ей сега се връщам.

Изтичва до терапевтичната зала, грабва една пластмасова кофа, пълна с гумени играчки, и се връща.

— Ето — обявява задъхана, хваща ръката на госпожица Стюбин, внимателно разгъва ревматичните старчески пръсти и пъха в тях мека като помпон топчица с многоцветни стърчащи реснички.

— Последният изглеждаше така.

Лицето на госпожица Стюбин се озарява.

— Мисля, че той е любимият ми — казва тя.

23:11

Джейни излиза от старческия дом и шофира пет километра до вкъщи. Навън е страшна жега и тя се кара на Етел, че няма климатик. Сваля прозорците — приятно й е да чувства топлия вятър в лицето си.

23:18

Спира на знак стоп на „Уейвърли Роуд“, недалеч от дома, после се изнася към кръстовището.

23:19

Изведнъж се озовава в идиотска къща. С мръсна кухня. Огромен млад мъж, приличен на чудовище с ножове вместо пръсти, се приближава.

Джейни вече не вижда пътя, скача на педала на спирачката и блъска скоростния лост на неутрална. Успява да напипа аварийната спирачка, преди да се парализира. Този път е наистина страшно.

Той тътри по пода на кухнята стол с пластмасова седалка, вдига го и замахва с него над главата си.

Не, това не е спирачката, а ръчката за отваряне на предния капак!

Хвърля стола. Столът лети към Джейни. Минава през перките на висящия от тавана вентилатор.

Джейни не знае, че е отворила капака.

Тя се оглежда панически наоколо, за да види към какво лети столът. Или към кого.

Изтръпнала е. Кракът й се свлича от педала на спирачката.

Колата излиза от пътя.

Бавно.

Но там няма никого. В стаята са само мъжът-чудовииде с ножове вместо пръсти и Джейни. В този момент вратата се отваря и влиза господин на средна възраст. Той преминава през Джейни. От краката на стола, носещ се на забавен каданс, изникват ножове.

Колата подминава на косъм нечия пощенска кутия.

Забиват се в сърцето и врата на мъжа на средна възраст. Главата му е безпогрешно отрязана и се търкаля в кръг на пода.

Колата се забива в плитка канавка в предния двор на малка порутена къща.

Джейни следи с поглед гигантския младеж с ножове вместо пръсти. Той приближава кървавата топка и я шутира. Летящата глава разбива шумно стъклото на прозореца и в кухнята проблясва ослепителен лъч светлина.

23:31

Джейни изохква и отваря очи. Главата й се намира върху волана. Устната й е сцепена и кърви. Етел определено не е там, където трябва. Постепенно започва да вижда по-ясно, оглежда се през прозорците и веднага щом усеща, че може да се движи, се измъква през вратата. Обикаля колата и установява, че няма повреди и не е заседнала. Внимателно затваря капака, качва се и се изтегля бавно на задна.

Стига до алеята пред вкъщи, отдъхва си с облекчение и се заема да запамети с ръка точното място на ръчната спирачка. Ключовете се люшкат на таблото. Божичко, казва си тя.