Лиза Макман - Бдение

Следващия път ще е подготвена.

Може би трябваше да си купи автоматик.

Моли се на господ това да не се случи на магистрала.

00:46

Джейни лежи будна в леглото. Изплашена.

Някъде в ума си чува режещия звук от точене на ножове. Колкото повече се опитва да не мисли чий е сънят, толкова повече се връща към него. Вече никога няма да може да минава по тази улица.

Пита се дали някой ден и тя ще свърши самотна като приятелката си, госпожица Стюбин от старческия дом.

Или мъртва в катастрофа заради гадното проклятие със сънищата.

Кари влиза с пощата у Джейни и я заварва по тениска и боксерки. Времето е горещо и задушно.

— Програмите ни пристигнаха — обявява тя. — Дванайсети клас, миличка! Най-после!

Възбудени, отварят заедно програмите си. Слагат ги една до друга на масичката за кафе и ги сравняват.

Израженията на лицата им преминават от оживление към разочарование и от разочарование пак към оживление.

— Значи, първия час по английски и петия в библиотеката сме заедно. Не е толкова зле — отдъхва си Джейни.

— И обядът ни е по едно и също време — радва се Кари. — Чакай да проверя какви часове има Мелинда. Веднага се връщам. — Кари става и тръгва към изхода.

— Можеш да й се обадиш и оттук, нали знаеш? — Джейни я гледа раздразнено.

— Ами да, обаче…

Джейни чака обяснение. И изведнъж й просветва.

— Аха — казва. — Схванах. Ще види моя номер. Божичко, Кари.

Кари забива поглед в обувките си и се изнизва навън.

Джейни поглежда във фризера дали има сладолед. Яде от кутията. Чувства се гадно.

7:35

Кари и Джейни отиват на училище, всяка със своята кола, защото Джейни е на работа от три. Тя махва с ръка през прозореца в отговор на клаксона на Кари. Започва се, мисли си.

Джейни е приятно развълнувана преди началото на последната година. И съвсем неприятно преди часовете за самостоятелна подготовка, които са точно след обяд.

Мие си зъбите, грабва раницата, поглежда се за миг в огледалото и излиза. Спират я мигащите червени светлини на стария училищен автобус и тя с усмивка наблюдава как зайците от долните класове се катерят, за да влязат. Повечето са облечени според модата отпреди пет години — с дрехи втора употреба или подарени.

— Намерете си работа и се разкарайте от южен Фийлдридж — мърмори Джейни. Поне могат да се подкрепят един друг като са толкова много.

Етел мърка.

Светва зелено и Джейни продължава. Една пряка преди „лошата“ къща на „Уейвърли“ завива по обиколен път. Няма да рискува. Забелязва, че някой крачи с раздърпана раница по улицата срещу нея и намалява. Отначало не го разпознава.

После се сеща.

Изглежда различен.

Няма скейтборд.

— Изпусна го — вика Джейни през отворения прозорец. — Качвай се, ще те закарам.

Кабъл я поглежда с любопитство. Чертите му са по-зрели. Носи очила, от най-новите модели, без рамки. Челюстта му определено е станала четвъртита. Изглежда едновременно по-слаб и по-мускулест. Начупената му коса, подстригана на етажи и дълга до раменете, вече не е нито мазна, нито синьо-черна, а златистокафява. И изглежда току-що измита. Дългите кичури, които миналата година му влизаха в очите, сега са прибрани зад ушите. Той се помайва известно време, накрая отваря вратата.

— Благодаря — гласът му е нисък и дрезгав. — Боже! — възкликва, докато се мъчи да намести коленете си вътре.

Джейни се пресяга надолу към краката си.

— Хвани го и ти — казва тя.

Едната му вежда се качва на челото.

— Лоста, задник такъв. Трябва да ги дръпнем заедно. Седалката е обща, както можеш да забележиш.

Дръпват заедно и седалката се плъзга сантиметър назад. Джейни проверява дали още може да достига педалите. Сменя на първа, докато Кабъл затваря вратата.

— На грешната улица си — забелязва той.

— Знам.

— Реших, че си се заблудила или нещо такова.

— О, не. Минавам по обиколен път. Вече не карам по „Уейвърли“. Суеверна съм.

Той я поглежда и свива рамене: Все ми е едно .

Пътуват в тягостно мълчание пет минути, докато накрая Джейни го поглежда скришно и пита:

— Е, каква ти е програмата?

— Нямам представа.

— Окей… — разговорът приключва.

След малко той вади запечатан плик от раницата си, отваря го, сякаш върши нещо с изключителна сложност, и преглежда часовете си.

— Английски, математика, испански, технологии, обяд, самостоятелна подготовка, политически науки, физическо — звучи отегчен.