Лиза Макман - Бдение

— Хм, интересно — смекчава тона Джейни.

— А твоята? — пита той любезно, сякаш говори с баба си.

— Ами, всъщност… — въздиша тя, — горе-долу като твоята. — Нещо подобно.

Той се засмива:

— Хайде, Ханаган, не се вълнувай толкова. Ще ти позволявам да преписваш от мен.

Тя се подсмихва кисело:

— Да бе! Да не мислиш, че ще те моля!

Той я поглежда:

— И какви са ти резултатите от миналата година?!

— 3,8 от 4 — подсмърча тя.

— Е, тогава, значи не ти е нужна помощта ми.

— А твоите?

Той се намества на седалката и прибира програмата в раницата си:

— Нямам представа.

Това е най-дългият разговор от всички, взети заедно, които Кабъл Стръмхелър е водил с нея, откакто се познават. В това число и онзи, по време на който изминаха пет километра със скейтборда.

12:45

Джейни се засича с Кари в библиотеката във времето за самоподготовка. Абитуриентите учат в библиотеката, защото имат достъп до всички книги и компютри и могат наистина да свършат нещо, а не само да спят. Джейни се надява следобедът да мине добре и сяда на маса в най-отдалечения ъгъл.

— Как върви? — пита Джейни.

— Горе-долу — отвръща Кари. — С Мелинда имам само английски. Хей, видя ли новия?

— Кой нов?

— В часа по английски.

Джейни изглежда объркана:

— Не съм забелязала.

Кари се оглежда скришом:

— По дяволите! — шепне тя. — Ето го, идва.

Джейни вдига поглед. Кари не смее да се обърне и продължава да зяпа в Джейни. Той кимва. Джейни разперва пръсти за поздрав и се обръща към Кари:

— А, него ли имаш предвид?

— Ама ти да не би да му МАХНА?

— Ами… да. На кого?

— На новия! Ти слушаш ли ме въобще? — Кари подскача на стола си.

Джейни се хили невинно:

— Гледай сега.

Става, отива до масата, на която седи новото момче, и си придърпва стол срещу него, за да може Кари да наблюдава.

— Имам въпрос към теб.

— Мислех, че не се нуждаеш от помощта ми — отговаря той, ровейки в раницата си.

— Не е това.

— Давай тогава.

— Случайно хората да те гледат странно днес?

Той вади някаква тетрадка, съблича ризата си и остава по широка бяла фланелка. Сгъва ризата надве-натри, поставя я върху раницата, избутва стола назад и намества глава отгоре. Новите му мускулести ръце обгръщат импровизираната възглавница.

— Не бях забелязал — казва накрая. Маха очилата си и ги слага настрана.

Джейни кима замислена:

— Разбирам. Значи… Не знаеш какви са ти часовете, не си спомняш оценките, не виждаш как на всичките момичета им текат лигите по новия ти външен вид.

— Глупости — възмущава се той и затваря очи.

— Тогава какво забелязваш?

Отваря очи и вдига глава от раницата. Гледа продължително Джейни. Очите му са копринено кафяви. Как не ги беше забелязала досега.

За част от секундата й се струва, че улавя нещо в тях, но то изчезва.

— Уф, не би повярвала, ако ти кажа — оправдава се гой.

Джейни пуска крива усмивка, свива рамене и леко поклаща глава, става й топло.

— Пробвай.

Кабъл скептично повдига вежда.

— Е… някой друг път тогава — казва тя. Взема ризата и я сгъва наново с копчетата навътре. — Да не ти се отпечатат на лицето.

— Благодаря ти. — Очите му не се откъсват от нейните. Търсят нещо. Челото му се набраздява от бръчки.

Джейни тихо се прокашля.

— Е, да кажа ли на Кари лошата новина, че не си нов?

Кабъл примигва.

— Какво?

— Половината момичета мислят, че си нов. Е, хайде, Кабъл. Изглеждаш доста по-различно от миналата година…

Думите се изплъзват от устата й и звучат не така, както иска.

Той я гледа объркано:

— Как ме нарече?

Стомахът й се преобръща:

— Ами… Кабъл?

Той не се усмихва:

— Ти за кого ме вземаш?

Може би е в нечий шантав сън и не е разбрала.

Изпада в паника.

— О, Боже, не! — прошепва тя. Изправя се рязко и се опитва да се измъкне. Но той я дръпва за ръката.

— Хайде, сядай — казва той.

Сълзи бликват от очите на Джейни. Тя закрива лицето си с ръце.

— Господи, Джейни. Просто се шегувам. Извинявай. Хайде — оправдава се той и продължава да я стиска леко за китката.

Тя се чувства като глупачка.

— Стига, Ханаган. Погледни ме. Слушай.

Джейни не може да го гледа. Някъде там в дъното Кари полуизправена наднича през рафтовете със загрижена физиономия. Джейни й махва с ръка и тя сяда.

— Джейни!

— Какво искаш? — пита тя бясна. — И ако обичаш, би ли ме пуснал, преди да извикам охраната?

Той пуска ръката й като горещ картоф. Отваря широко очи и въздиша.