Лиза Макман - Бдение

14:03

Намачкано листче хартия се приземява върху чина на Джейни. Тя подскача и после бавно се обръща към Кабъл. Той се е изтегнал небрежно на стола, драска си по тетрадката, изглежда прекалено невинен.

Джейни разтваря хартийката.

Заглажда я.

Да, може би… (?)

Това е написано на листчето.

14:25

Кльощавата дългокоса фигура на Кабъл Стръмхелър е облегната на капака на колата й. Същият Кабъл, който сънува в един сън едновременно чудовища и нея самата. Косата му е мокра.

— Хей — подвиква му леко Джейни. И нейната коса е мокра.

— Защо ме избягваш?

Тя въздиша:

— Избягвам ли те? — Знае, че звучи фалшиво.

Той не отговаря.

Тя влиза в колата.

Пали двигателя.

Колата потегля.

Кабъл просто стои на паркинга и я гледа. С кръстосани на гърдите ръце. Нервно стиснати устни.

Тя се пресяга и сваля стъклото:

— Влизай. Вече си изпуснал автобуса.

Изражението му не се променя.

Той не помръдва.

Тя чака, още минутка.

Той се обръща и си тръгва към вкъщи.

Тя го проследява с поглед, въздиша раздразнено и потегля с бясна скорост. Гумите на колата свистят на завоя. Идиот.

04:57

На тънко листче хартия в тъмнината на собствения си сън Джейни пише:

Пазя Всичко в себе си.

Налага се.

Заради това, което знам за теб.

После го смачква, пали клечка кибрит и го превръща в пепел. Обгорените останки се сбръчкват и вятърът ги понася надолу по улицата, през дворовете. Към неговата къща. Той ги стъпква, докато бавно крачи към автобуса. Под тежестта на подметките му пепелта се разпада. Тя е по-мека от сухите ноемврийски листа, които се трупат пред прага му. Вятърът я поглъща. Няма я.

7:15

Джейни се събужда, закъсняла за училище. Примигва.

Никога преди не е сънувала — или поне не помни.

Била е само в съня на другите.

Хубавото е, че по време на собствените си сънища може да спи.

С мокър гребен слага в ред правата си пепеляворуса коса, мие зъбите си с рекордна бързина, пъха два долара в предния джоб на джинсите и грабва раницата си, като междувременно отчаяно търси ключовете. Ето ги на кухненската маса. Взема ги, казва довиждане на майка си, която стои до мивката по нощница, яде кексче и гледа безцелно през прозореца.

— Закъснявам — провиква се Джейни.

Майка й не отговаря.

Джейни оставя вратата да се затвори с трясък, но не от яд. От бързане. Качва се в колата си и се изстрелва към гимназията. Звънецът бие, тя е на десетина крачки от кабинета по английски, точно както и половината от класа. Промъква се до чина си — последния в редицата до вратата — незабелязана от никого, освен от Кари, която я посреща със сънлива усмивка. Тихомълком довършва домашното си по математика, докато учителят обяснява за предстоящото учебно пътуване до Стратфорд през уикенда.

Кабъл е с гръб към нея. Неочаквано изпитва желание да докосне косата му. Ако можеше да го стигне, би го сторила. Не, не, клати тя отрицателно глава. Чувствата й към него са много объркани. По-скоро е странно, отколкото ласкателно това, че той я сънува. Особено след като малко преди това е бил онова ужасяващо създание. Дори си признава, че донякъде я е страх от него.

Тя вече знае къде живее.

Само на две пресечки.

В онази малка къща на улица „Уейвърли“.

— Разписанието на стаите ви — мърмори господин Пърсел, размахвайки над главата си яркожълти листчета, подобни на слънчеви лъчи, преди да раздаде по една купчина на предните чинове. — Нямате право на промени, тъй че не се и опитвайте.

Джейни вдига поглед чак когато из стаята се разнасят хихикания и охкания. Момчето пред нея не се обръща да й подаде листчето. Мята го през рамо. Хартийката хвръква, рее се из въздуха, плъзва се по ламинирания чин и точно преди Джейни да успее да я хване, се пъха под обувката на Кабъл Стръмхелър. Той я подритва към Джейни, без да осъзнава какво прави. Косата му леко се залюлява над раменете.

По списък Джейни е в стая с три богати снобки от баровската част на северен Фийлдридж: Мелинда Джефърс, която ненавижда Джейни, приятелката на Мелинда, Шей Уилдър, която мрази Джейни по подразбиране, и капитана на женския футболен отбор, Савана Джаксън, която се преструва, че Джейни не съществува. Поема си дълбоко въздух. Май ще трябва да спи в автобуса.

Но все пак е любопитна дали след всичките тези години Мелинда още сънува Кари с гигантски цици.