Лиза Макман - Бдение

Плаче й се. Затваря очи и не мърда. Не може да мърда. Сълзите потичат. Кабъл нежно бърше бузите й с пръсти.

От това й се доплаква още повече.

08:15

Автобусът спира на паркинг на „Макдоналдс“. Всички слизат един по един. Всички, освен Джейни и Кабъл.

— Иди да хапнеш нещо — прошепва тя уморено. Гласът й още не се е възвърнал.

— Не.

— Сериозно. Аз ще се оправя сега, след като всички… си тръгнаха.

— Джейни.

— Тогава ще идеш ли да ми вземеш на мен един сандвич? — Още диша тежко. — Трябва да ям. Нещо. Каквото и да е. Има пари в десния джоб на якето ми. — Усилието да вдигне ръка е твърде голямо.

Кабъл я гледа. Погледът му е изтощен. Замъглен. Сваля очилата си и се почесва по носа, после разтърква очи. Въздъхва дълбоко.

— Сигурна ли си, че си добре? Ще се върна след пет минути, даже по-малко. — Страхува се да я остави.

Тя се усмихва уморено.

— Ще се оправя. Моля те. Но не мисля, че ще мога да се изправя на крака, ако не хапна нещо. Това беше много по-зле, отколкото очаквах.

Той се колебае и накрая издърпва ръката си иззад раменете й.

— Веднага се връщам.

Изхвърча навън. Тя го гледа през прозореца. Той тича през празната алея на Макдрайв, застава на гишето и почуква по микрофона. Джейни се усмихва. Ама че е нахален.

Връща се с торба, пълна със сандвичи, няколко кексчета, кафе, портокалов сок, мляко и шоколадов шейк.

— Не бях сигурен какво искаш — казва той.

Джейни прави усилие и се изправя. Надига сока и гълта жадно, докато свърши. Прави същото и с млякото.

— А бира можеш ли да пиеш така?

Тя се усмихва, благодарна, че не я разпитва за странното й поведение.

— Не съм пробвала.

— Мъдро.

— А ти? — Тя отхапва от сандвича.

— Аз не пия всъщност.

— Нито дори малко понякога?

— Ами, не.

Поглежда го.

— Мислех, че си купонджия. Наркотици?

Кабъл забавя отговора си за част от секундата.

— Nada 3 3 Нищо (исп.) — Б. ред. .

— Брей! Но по едно време изглеждаше много пропаднал.

Той мълчи. Усмихва се любезно.

— Благодаря. — После кимва към сандвича й.

— Извинявай — казва Джейни.

Той зяпа предната седалка, тя дъвче. Подава му сандвич, той го разопакова и бавно започва да се храни. Седят в мълчание.

Джейни се оригва шумно.

Кабъл я поглежда. Смее се.

— Боже, Ханаган, трябва да участваш в състезания.

Пият от шейка и двамата.

08:35

Останалите ученици се качват на автобуса по двойки и тройки. Някои остават отвън за по цигара.

08:41

Автобусът потегля отново.

— И сега какво? — пита Кабъл. В очите му се чете загриженост. Разресва косата си с пръсти, тя бухва и пада обратно.

— Ако пак се случи, просто не се паникьосвай — Джейни свива безпомощно рамене. — Не знам какво да ти кажа. Обещавам да ти обясня, когато мога. Къде сме, между другото?

— Наближаваме.

Тя претърсва джоба си и открива десетдоларова банкнота и му я подава.

— За закуската.

Той клати глава и отблъсва ръката й.

— Считай го за първа среща, става ли?

Тя дълго го гледа. Стомахът й се свива.

— Става — прошепва накрая.

Той прокарва пръсти по бузата й.

— Изглеждаш изтощена. Можеш ли да поспиш?

— Докато някой друг не заспи, предполагам, че да.

Погледът му отново става тревожен.

— Какво означава това, Джейни?

Прегръща я през раменете. Тя обляга глава на гърдите му, без да отговаря. След минути вече спи като бебе. Той поема дланта й със свободната си ръка и преплита пръсти с нейните. Поглежда я и подпира буза върху косата й. Скоро също заспива.

09:16

Джейни е навън, в тъмното. Обръща се назад, бараката е там. Този път я заобикаля, за да го види как идва.

Изглежда нормално, не е чудовище, стои до задната врата на близката къща и наднича вътре. После трясва вратата и тръгва през сухата, пожълтяла трева. Мъжът на средна възраст изхвърча след него и крещейки, застава на стъпалата на верандата. Държи метална кутия в едната ръка и бутилка бира и цигара в другата. Крещи му. Кабъл се обръща с лице към него, стои неподвижен, в очакване да го доближи.

Мъжът удря Кабъл в лицето и го поваля. Момчето се гърчи по гръб като уплашен рак, който се мъчи да избяга. Мъжът се надвесва над тялото му, смачква кутията, от нея се излива течност и напоява ризата и панталоните на Кабъл.

И тогава.

Мъжът хвърля горящата цигарата върху Кабъл.

Кабъл се подпалва.

Мята се в пламъци на земята.

Пищи като нещастно измъчвано зайче.

После Кабъл се трансформира. Става чудовище и огънят изчезва. От пръстите му поникват ножове. Тялото му расте като туловището на Хълк.