Робърт Бенет - Град на стълби

Виня я зяпа невярващо.

— Ти… Ти наистина…

— Пристигам след два дни, лелче — казва Шара. — Помисли си.

Бръсва с два пръста стъклото на люка и леля ѝ изчезва.

Слънчевата светлина отскача от облаците, бяга по вълните, къдри се по палубата. Високо над кораба чайки кръжат и пикират грациозно от течение в течение. Корабът се накланя ляво на борд и Шара стисва по-силно керамичната кутия. Така и не е придобила усет към корабоплаването, факт, за който членовете на екипажа бързо са се досетили и който ги притеснява, затова Шара се радва, че днес морето е спокойно.

— Скоро ли, капитане? — пита тя.

Капитанът прекъсва разговора си със своя помощник.

— Бих могъл да ви дам точно време — казва ѝ, — ако вие ми дадете точни координати.

— Дадох ви ги, капитане.

— Точката, цитирам: „по средата между Сейпур и Континента“, не е същото като точни координати, ако позволите да отбележа, госпожо главен дипломат.

— Няма нужда да е съвсем точно — казва Шара. — Е, кога ще наближим?

Капитанът клати глава.

— След час, да речем. При толкова спокойно море и такъв попътен вятър може и по-скоро. Защо питате всъщност?

Шара се обръща и тръгва към кърмата, стиснала кутията под мишница. Плъзва поглед по бурната вода отзад и дирята от прехода им. Ивицата странно спокойна, почти гладка вода се проточва с мили, после вълните бързо я поглъщат.

Взира се дълго в морето. Вятърът гали косата и палтото ѝ. Пръски морска вода искрят по стъклата на очилата ѝ като скъпоценни камъчета. Въздухът ту е приятно топъл, ту приятно хладен.

— Пътуването беше много дълго, нали, Во? — казва тя на керамичната кутия. — Ала като погледна сега назад, ми струва, че е събрано само в миг.

Чайка се спуска ниско и крясва към Шара, може би ѝ иска нещо.

Отказали са да го кремират, разбира се — на Континента кремацията е нещо еретично. Но тя пък е отказала да го погребат в гробницата на Вотров, да го положат сред същите онези хора, които са превърнали живота му в ад, затова го е взела със себе си, същността му прецедена и събрана в малка кутия, освободена от болката, от спомените, от всички изтезания, на които са го подложили родината му и богът му.

Няма да плаче. Така е решила. Няма за какво да плаче: има го само случилото се.

— Родилни болки — казва тя на глас. — Това беше животът ни, нали? Колелцата на времето потракват и се движат, и раждат нова епоха.

Студен вятър я шамаросва в лицето.

— Но преди епохата да се роди има болка, силни контракции. Жалко, че трябваше да се случи на нас, но…

Капитанът ѝ виква, че наближават.

— … рано или късно пеперудата трябва да излезе от какавидата си…

Развърта капака на кутията. Сърцето ѝ забива по-бързо.

— … и да забрави, че някога е била гъсеница.

Нов жален крясък откъм чайките.

Шара обръща керамичната кутия; облаче фина пепел излита, подхваната от вятъра, и бавно се посипва върху ивицата спокойна вода зад кораба.

Шара хвърля кутията зад борда и тя бързо потъва в тъмните води.

Шара гледа вълните, пита се какво ли знаят те, какво ли помнят.

„Времето смълчава всичко и всички — мисли си тя. — Но аз ще говоря за вас, за всички вас, докато времето ми свърши.“

После се обръща и отива на носа да погледне напред към слънцето, вятъра и светлите нови вълни, да зърне свидния дом.

$orig_author=Robert Jackson Bennett

$orig_lang=en

$orig_series=Divine Cities

$series=Божествени градове

$sernr=1

$orig_title=City of Stairs

$year=2014

$translator=Милена Илиева

$trans_year=2015

$pub_year=2015

$type=роман

$category=фентъзи

$isbn=978-954-655-607-3

Сканиране: filthy, 2015 г.

Разпознаване и корекция: Dave, 2016 г.

Издание:

Робърт Джаксън Бенет. Град на стълби

Американска, първо издание

Превод: Милена Илиева

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „Бард“ ООД — Веселина Симеонова

Печат: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Печатни коли: 31

Формат: 60/90/16

ИК „Бард“ ООД, 2015 г.

ISBN: 978-954-655-607-3