Сара Маас - Двор от рози и бодли

Думите ù се сипеха върху мен като отрова.

– Представи си всички онези години, които щяхте да прекарате заедно... и изведнъж оставаш сама. Направо трагично. Макар допреди няколко месеца да мразеше нашия народ достатъчно силно, че да убиеш всеки един от нас безмилостно. Без съмнение ще успееш да преживееш и това – тя потупа пръстена си. – Човешката любовница на Юриан го преживя.

Очите на коленичилия Тамлин заблестяха силно, враждебно.

– И така – каза Амаранта, но аз не я погледнах. – Какво ще избереш, Фейра?

Да го убия и да спася народа му и своя живот или да се самоубия и да ги оставя да живеят като роби на Амаранта, да позволя на нея и на краля на Хиберн да започнат война, която ще унищожи човешкия свят. Няма сделка, която да ме спаси от този избор, нямам какво да предложа в замяна на някаква трета алтернатива.

Взрях се в кинжала, който лежеше на третата възглавничка. Алис се оказа права – никой човек не напуска В недрата на Планината жив. И аз няма да съм изключение. Няма как да се спася. Ако съм умна, ще пронижа собственото си сърце преди да успеят да ме хванат. Поне така ще умра бързо и няма да бъда подложена на изтезанията, които без съмнение ме очакват, може би дори съдба като тази на Юриан. Алис се оказа права. Но...

Алис... Алис каза нещо – нещо, което може да ми помогне . Последната част от проклятието, част, за която не можеха да ми кажат, част, която ще ми помогне... Единственото, което успя да ми каже, е да слушам . Да се вслушам в онова, което чувам – сякаш вече рзполагам с всичко, което ми е нужно.

Бавно сведох очи към Тамлин. В съзнанието ми проблеснаха спомени, един след друг, мъгляви форми от цветове и думи. Тамлин е Велик господар на Двора на Пролетта – с какво ми помага това? Беше извършен Големият ритуал... не.

Той ме е лъгал за всичко – за причината, поради която ме доведе в земите си, за онова, което се случваше в тях. За проклятието – не му беше позволено да ми каже истината, но пък и не се преструваше, че всичко е наред. Не, беше излъгал и се опита да обясни възможно най-ясно, да ме накара да разбера по всякакви начини, че нещата никак, ама никак не са наред.

Аторът в градината – скрит от мен така, както аз бях скрита от него. Но Тамлин ме скри – каза ми да стоя зад храстите, а после доведе Атора до мен, позволи ми да подслушам разговора им.

Остави вратите на трапезарията отворени, когато разговаряше с Люсиен за... за проклятието, нищо, че тогава не го разбирах. Говореше на всеослушание. Искал е да подслушвам.

Защото е искал да зная, да чуя , защото това знание... Превъртях наум всеки разговор, обръщах думите на всички страни като камъни. Убягваше ми част от проклятието, която не съм разбрала досега, за която никой не може да ми каже открито, но която Тамлин иска да зная...

Господарката ми не сключва неизгодни сделки.

Тя никога няма да убие онова, което желае най-силно, не и Тамлин, когото иска толкова силно, колкото го искам и аз. Щом иска да го убия, или знае, че няма да мога да го направя, или играе много, много опасна игра.

Разговор след разговор отекваше в паметта ми, докато не стигнах до думите на Люсиен и всичко замръзна. Тогава разбрах всичко.

Не можех да дишам, прехвърляйки отново и отново спомена, докато си припомнях разговора, който подслушах един ден. Люсиен и Тамлин бяха в трапезарията, вратите отворени така, че всеки да чуе какво си говорят – така че да чуя аз .

Люсиен се бе засмял. За елф с каменно сърце, твоето е доста меко напоследък.

Погледнах към Тамлин, после към гърдите му, когато от паметта ми изплува още един спомен. Аторът в градината, как се смее.

Макар да имаш сърце от камък, Тамлин – каза той, – изглежда, че е изпълнено със страх.

Амаранта никога няма да рискува да го убия. Защото знае, че не мога да го убия.

Не и ако сърцето му не може да бъде пронизано от острие. Не и ако сърцето му е превърнато в камък.

Вгледах се в лицето му, търсейки потвърждение на заключенията си. Открих единствено непокорство в очите му.

Може би бърках, може би това за каменното сърце е просто някаква елфическа метафора. Но когато прегръщах Тамлин... нито веднъж не усетих биенето на сърцето му. За много неща оставах сляпа до момента, в който истината ми е удряла шамар, но не и този път.

Ето как контролира и него, и магията му. Как контролира всички Велики господари – това е поводът, на който ги държи, точно както държи душата на Юриан, вързана за окото и костта.