Джим Бъчър - Фуриите на Калдерон

– Но аз не му предлагам един семестър. Предлагам му пок­ровителство. Той трябваше да бъде тук.

Исана примига невярващо към Гай.

– Покровителство? За Академията? Моят Тави?

– В най-доброто училище в цяла Карна – каза Гай. – Той може да учи там. Да расте. Да научи всичко, което му е нужно, за да успее в живота.

– За това не му е нужна Академия – каза Исана.

– И все пак това е неговото желание, холтър Исана. И това е наградата му. Той ще бъде Тави Патронус Гай и ще се обучава в Академията.

– Да, Ваше Величество – кимна покорно Исана, но тревогата се изписа на лицето ѝ.

Бърнард се намръщи и се огледа. След това посочи и каза:

– Ваше Величество, ето го.

Всички се обърнаха да погледнат на север. След кратко мълчание Гай попита:

– Този с него ли е Фейд?

– Да, Ваше Величество – кимна Амара.

Гай се намръщи.

– Разбирам. Курсор, защо момчето не е тук?

– Той, хм… Изглежда, момчето е доста свободомислещо, Ваше Величество.

– Разбирам. И защо в момента е там и прави това, вместо да е тук и да приеме наградата си?

Амара положи усилие да потисне усмивката на устните си.

– Ваше Величество, той е чирак в холт. Предполагам, че прави това, защото е изпратен да го свърши.

Първият лорд на Алера, заобиколен от поданици, граждани и рицари, се загледа мълчаливо към Тави, който прибираше към къщи малкото стадо от овце и агнета на Хитрушко, следван неотлъчно от рошавия Фейд.

* * *