Джим Бъчър: Фуриите на Калдерон

– Не ме интересува – отвърна на секундата Тави. – Това не ме интересува, Ваше Величество. Мога да се справя.

Гай го погледна изпитателно, после кимна.

– Вярвам, че можеш. В такъв случай, ако си сигурен, че го искаш – имаш го. Ще ти дам покровителство за приема ти в Академията и ще ти помогна в избора на области на обучение. Ти ще бъдеш академ Тави Патронус Гай. Иди в столицата. В Академията. Виж какво можеш да направиш с живота си, става ли?

Тави усети, че главата му се замайва и очите му се пълнят със сълзи. Той примига, опитвайки се да ги скрие.

– Ваше Величество! Ваше Величество, не знаете какво означава това за мен. Благодаря Ви!

Гай се усмихна и по ъгълчетата на устните му се появиха ситни бръчици.

– Сега си почини. Официалната церемония е утре. Но не забравяй, че имаш моята признателност, младежо. И моето уважение.

– Благодаря Ви, Ваше Величество.

Гай се изправи и склони почтително глава.

– Благодаря ти, академ. Ще се видим утре.

Той излезе от стаята и остави замаяния Тави. Момчето легна на възглавницата и зарея поглед в тавана. Сърцето му нап­раво щеше да изскочи. Столицата. Академията. Всичко, което е искал. Започна да плаче и да се смее едновременно. Обгърна тялото си здраво с ръце, защото имаше чувството, че ако не го направи, ще се пръсне от вълнение.

Че Първият лорд на Алера му благодари. Че ще го види утре на церемонията. Тави се замисли над всичко чуто през този ден.

– Не – промърмори той. – Има нещо, което първо трябва да свърша. Трябва да довърша започнатото.

Фиделиас потъна в топлата вана и притвори с облекчение очи. Лейди Акватайнус, облечена с тънък копринен халат, пос­тави камата с печата на Акватайн в едно ковчеже на тоалетката си, затвори го и го заключи.

– А моите хора? – попита Фиделиас.

– Грижат се за тях – увери го тя. – Възстанових слуха на водната ти вещица и тя се оттегли с мъжа си в спалнята им. Мисля, че го заслужават – усмихна се тя.

– Провалих се – каза Фиделиас.

– Не изцяло – промърмори лейди Акватайнус. Тя провери температурата на водата и после постави върховете на пръс­тите си върху слепоочията на Фиделиас. – Без кинжала Гай разполага единствено с подозрения.

– Но той знае – каза Фиделиас. За кратко се почувства замаян от топлата вълна, която го лъхна. Болката му започна да се изпарява в облак от блажено облекчение. – Той знае. Акватайнус вече е разкрит.

Лейди Акватайнус се усмихна. Застана до ваната и остави копринения халат да се свлече от раменете ѝ. Плъзна се във водата при Фиделиас и обви ръце около раменете му.

– Прекалено много се тревожиш.

Фиделиас се отмести смутено.

– Милейди. Може би трябва да тръгвам. Съпругът ви…

– …е зает – измърка тя.

Докосна небрежно повърхността на водата и от нея се издигнаха малки фигурки. Бяха две, лежаха в огромно легло, в богато обзаведена спалня, преплетени в страстна прегръдка, целуваха се.

– Е, милейди – прозвуча отдалече мъркащият глас на Акватайнус. – По-добре ли се чувстваш вече?

– Атис – прошепна лениво гласът на младата жена. – Толкова силен. – Тя потръпна и седна в леглото. – Трябва да вървя.

– Глупости – каза лорд Акватайнус. – Той ще раздава награди с часове. Имаме още време.

– Не, не бива – промърмори тя, но Фиделиас ясно долови вълнението в гласа ѝ.

– Трябва – прошепна Акватайнус. – Ето, така е по-добре.

– Какъв любовник – въздъхна жената. – И скоро ще можем да бъдем заедно, когато го пожелаеш.

– Точно така – каза Акватайнус.

– А лейди Акватайнус? – попита жената.

Устните на лейди Акватайнус се разтеглиха в мрачна усмивка.

– Тя няма да е проблем – отвърна лорд Акватайнус. – Стига приказки.

Гай Кария, Първа дама на Алера, обви ръце около лорд Акватайнус и го придърпа към себе си.

– Виждаш ли – измърка лейди Акватайнус и остави фигурките да се стопят във водата. – Ние имаме повече от един нож в гърба му. – Тя се обърна към Фиделиас и докосна с устни ухото му. Той усети как в стомаха му се заражда приятна тръпка. – Нищо още не е приключило.

***

Гай Секстус, Първи лорд на Алера, се спусна в долината Калдерон върху крилат огнен кон. Около него летяха цял легион Аери, пет хиляди на брой, и цялата Кралска гвардия в червените си наметала. Сред тях рицарите Феро и Игнус, Аква, Тера и Фауна, всичките от стари родове, с най-чиста благородна кръв. Фанфарите известиха пристигането им, но въпреки огромния брой мъже в небето, въздухът не изглеждаше дори да помръдва. Първият лорд слезе в Бърнардхолт с целия си легион и хората от Калдерон се стекоха да го посрещнат.