Джим Бъчър: Фуриите на Калдерон

– Нещо друго каза ли? – В гласа на Амара се прокрадна раздразнение.

– Да. Да кажа на Исана, че дългът ѝ е изплатен.

Тави седна и се огледа. Чичо му седеше в леглото до него. Гърдите му бяха превързани с чисти, бели превръзки. Беше блед и раменете и половината му лице бяха покрити със синини, но се усмихна, когато видя Тави.

– Я виж ти, я виж ти. Мислехме, че ще спиш вечно.

Тави нададе радостен вик, хвърли се към леглото на чичо си и го прегърна силно. Бърнард се засмя.

– Внимавай, внимавай. Още не съм си възвърнал силите. – Обгърна с ръце Тави и също го прегърна. – Радвам се да те видя, момчето ми.

Амара, облечена в наситенокафяви блуза и пола, му се усмихна.

– Здравей, Тави!

Той ѝ отвърна с усмивка и погледна към Бърнард.

– Но как? – попита Тави. – Как оживя?

– Одиана – отвърна Бърнард. – Водната вещица, която те нападна в реката. Леля ти я отървала от лапите на Корд. Криеше се сред труповете в основата на стената. Тя ме спаси. А също и Фейд.

– Не е важно кой го е направил, важното е, че си добре – пок­лати глава Тави.

Бърнард отново се засмя.

– Добре съм, освен това съм гладен – каза той. – А ти?

На Тави му се повдигна при мисълта за храна.

– Все още не, чичо.

Амара се пресегна за кана с вода, наля една чаша за Тави и му я подаде.

– Пий. След като отмине жаждата, ще огладнееш.

Тави кимна с благодарност и пи. Счупената му ръка беше отмаляла и той премести чашата в другата.

– Ти добре ли си? – попита Амара.

Тя се усмихна горчиво.

– Жива съм. Тук-там някой белег. Ще се оправя.

– Съжалявам – каза Тави. – Загубих кинжала.

Амара поклати глава.

– Няма за какво да съжаляваш, Тави. Ти се изправи срещу двама мъже, които са убили повече хора от всеки друг, когото поз­навам. Постъпи много смело. Не трябва да се срамуваш, че не успя да задържиш кинжала.

– Но без него Акватайнус ще се измъкне. Не можеш да докажеш, че е виновен, нали?

– На твое място бих внимавала какво приказвам, Тави. Ако някой те чуе, могат да те изправят на съд за клевета – намръщи се Амара.

– Но това е истината!

Тя се усмихна.

– Не и без ножа. Без него остават само подозрения.

– Ама че глупост – смръщи се Тави.

Амара се засмя с глас.

– Така е, но погледни го от друга страна. Ти спаси долината и кой знае още колко холтове извън нея. Ти си герой.

– Ъъ, така ли? – примигна неразбиращо Тави.

Амара кимна и лицето ѝ отново придоби сериозно изражение.

– Вчера предадох доклада си. Първият лорд пристига утре, за да награди лично хората за проявения от тях кураж.

– Аз не съм много смел – тръсна сърдито глава Тави. – Не се чувствам като герой.

– Може би по-късно ще се почувстваш.

Очите на Амара проблеснаха загадъчно.

Исана влезе с бърза крачка в стаята. Беше облечена в чисти дрехи и беше препасала на кръста си нова престилка.

– Тави – смъмри го тя. – Веднага обратно в леглото.

Тави скочи под завивките. Исана погледна строго към Бърнард.

– Ами ти? Бърнард, нали ти казах да не му даваш да става от леглото.

– О, вярно – ухили се глупаво той.

Исана пристъпи към брат си и докосна слепоочията му.

– Хм, е, ти поне няма да ми се пречкаш повече тук. Размърдай си мързеливите кокали и слизай долу да ядеш.

Бърнард се усмихна, наведе се напред и я целуна по челото.

– Както нареди моята лечителка.

– Дрън-дрън – сопна му се Исана. – Амара, добре си, нали? Нямаш треска, гадене?

Амара се усмихна и поклати глава. Извърна тактично глава, когато Бърнард се изправи, за да обуе със сковани движения панталоните си и да навлече една лека туника.

– Добре съм, господарке Исана. Ти свърши чудесна работа.

– Хубаво. А сега вън. Момчето трябва да си почине.

Бърнард се усмихна и разроши косата на Тави. Изправи се до Амара и хвана ръката ѝ. Курсорът примигна учудено и погледна надолу към ръката му, после обратно нагоре към лицето му. Усмихна се и бузите ѝ поруменяха.

– О, хайде, тръгвайте – каза Исана и плесна Бърнард по рамото.

Той се ухили и двамата с Амара излязоха от стаята. Тави забеляза, че не бързаха заникъде и вървяха прекалено близо един до друг.

Исана се обърна към Тави, сложи пръсти на слепоочията му, след това се усмихна.

– Как се чувстваш?

– Жаден, госпожо.

Тя се усмихна и напълни отново чашата му.

– Толкова се тревожих за теб, Тави. И така се гордея с това, което си направил. Цялата долина говори, смятат те за истински герой.

Тави примигна неразбиращо и отпи от чашата.