Джим Бъчър: Фуриите на Калдерон

– Какво? – отново попита Тави. – Майка ѝ какво? Дорога, чакай!

Дорога не забави крачка и боботещият му смях продължи да се носи, докато излизаше навън.

– Спомни си какво ти казах, Тави. Ще си поговорим отново.

Тави се намести в леглото. Намръщи се, скръсти ръце и се замисли. Мисълта, че неволно беше направил нещо доста сериозно, не му излизаше от главата.

– Да довърша каквото започнах – продължи мислите си на глас и продължи да се мръщи.

На вратата се почука. Тави вдигна поглед и видя белязаното, приветливо лице на Фейд, който му се усмихваше от прага.

– Тави – каза радостно Фейд.

– Здравей, Фейд. Ще влезеш ли? – усмихна му се Тави.

Фейд затътри крака по пода и влезе. Оглеждаше се с онзи празен поглед и носеше нещо дълго, увито в червен плат.

– Какво е това? – попита Тави.

– Подарък – каза Фейд. – Подарък, Тави.

Той му подаде вързопа. Тави се протегна да го вземе и откри, че е по-тежък, отколкото бе очаквал. Сложи го в скута си и започна да размотава плата. Оказа се един от червените плащове, каквито носеха статуите в Мемориала на Принсепс, а увит в него, в стара и износена от употреба ножница – лежеше очуканият стар меч, който Амара беше взела от Мемориала и който Фейд беше използвал на стената.

Тави вдигна очи към хилещия се глуповато насреща му Фейд.

– За теб.

– Не е нужно да продължаваш да се преструваш, Фейд – каза тихо Тави.

За момент нещо проблесна в очите на Фейд, над клеймото на „срама”. Той се загледа в Тави, за кратко, мълчаливо и му намигна.

– За теб – повтори той и се обърна да си върви.

Тави погледна към вратата и видя, че на прага стоеше човек. Беше висок, широкоплещест, с дълги ръце и крака. Лицето му не изглеждаше много по-старо от това на чичо му, но нещо в матовозелените му очи говореше, че е на повече години, отколкото изглеждаше. В тъмната му коса просветваха сребърни нишки. Беше облечен с тежко наметало от най-обикновен сив плат, което стигаше чак до земята.

– Великолепен подарък – промърмори мъжът. – Сигурен ли си, че това е твое, за да го подаряваш, робе?

Фейд вирна брадичка и Тави видя как раменете на роба се стегнаха.

– За Тави – повтори той.

Човекът на вратата присви очи, после вдигна рамене.

– Остави ни. Искам да поговоря с него насаме.

Фейд хвърли тревожен поглед на Тави, после сведе ниско глава пред непознатия. Затътри крака към вратата, докато излизаше, дари Тави с поредната глуповата усмивка и изчезна в коридора отвън.

Непознатият затвори тихо вратата зад Фейд и се настани на леглото до Тави. През цялото време зелените му очи не го изпускаха от поглед.

– Познаваш ли ме?

Тави поклати глава.

Непознатият се усмихна.

– Казвам се Гай Секстус.

Тави усети как устата му зяпва широко отворена. Той седна изправен в леглото.

– О, господине – запелтечи. – Ваше Величество, не Ви познах, съжалявам.

Гай вдигна облечена в ръкавица ръка в успокояващ жест.

– Не ставай. Имаш нужда от почивка.

– Мислех, че ще идвате утре, Ваше Величество.

– Така е. Но после реших да дойда инкогнито още тази вечер.

– Защо?

– Исках да говоря с теб, Тави. Изглежда, че съм ти длъжник.

– Аз просто се опитвах да си прибера овцете, господине – преглътна Тави. – Нищо повече. Но после всичко някак си…

– Се обърка? – добави Гай.

Тави се изчерви и кимна.

– Да, точно така.

– Така се случват тези неща. Имаш нужда от почивка, така че ще карам направо. Длъжник съм ти. Назови каква награда искаш – и ще я имаш.

Тави примига смаян срещу Първия лорд и отново зяпна.

– Каквото поискам ли? – попита той.

– В рамките на разумното.

– Тогава искам да помогнете на ранените и на семействата на убитите. Чака ни тежка зима.

Гай повдигна вежди и го погледна озадачено.

– Наистина? От всичко, което можеше да избереш, избра това?

Тави стисна упорито устни. Срещна погледа на Гай и кимна уверено.

– Невероятно – промърмори Първият лорд и поклати глава. – Много добре. Ще наредя отпускането на помощи от Короната за всички пострадали, които ще се разпределят според тежестта на загубите, по преценка на местния граф. Справедливо ли ти се струва?

– Да, Ваше Величество. Благодаря Ви.

– Но нека добавя нещо към това, Тави. Моят Курсор ми каза, че искаш да учиш в Академията.

Сърцето на Тави подскочи.

– Да, Ваше Величество. Повече от всичко.

– Това може да се окаже трудна работа за някой с твоите… ограничения, да ги наречем. Там учат синовете и дъщерите на търговци и благородници, деца от богати родове от цяла Алера. Много от тях са надарени призователи на силни фурии. Това може да те изправи пред много предизвикателства.