Джим Бъчър: Фуриите на Калдерон

Амара стоеше начело на тълпата посрещачи. В момента, в който Гай слезе на земята, огненият жребец се стопи до струйка дим и изчезна. Когато приближи, Амара коленичи, но той я хвана за ръката, изправи я на крака и я прегърна нежно. Беше облечен в алено и небесносиньо – цветовете на Алера. На кръста му висеше меч. Походката му излъчваше достолепие, сила и енергичност, въпреки бръчките около очите.

Той я погледна в очите и ѝ се усмихна.

– Добра работа, Амара. Браво!

Амара усети сълзите да напират в очите ѝ и изпъна гордо гръб.

– Благодаря Ви, господине!

Легионът се подреди зад тях в лъскавите си доспехи, като стотици смъртоносни водни кончета. Амара изпъна още по-гордо гръб във взетата назаем официална рокля.

– Господине, да Ви ги представя ли в реда, който предложих в доклада си?

Гай кимна.

– Да. Нямам търпение да видя всички.

– Нека Фредерик от Бърнардхолт се яви пред Короната.

Разнесе се всеобщо възклицание от изненада, последвано от бурен смях, после някой избута напред висок, мускулест младеж. Фредерик се огледа, закърши нервно ръце, накрая въздъхна и тръгна към Амара и Първия лорд. Понечи да се поклони, след това се отказа и реши да коленичи, после промени решението си и отново се изправи, за да се поклони.

Гай се засмя, хвана ръката на младия мъж и здраво я стис­на.

– Младежо, както ми съобщиха, надвил си в двубой не един, а двама от рицарите наемници, при това въоръжен само с въглищарска лопата.

– Права лопата, господине – поправи го Фредерик и се изчерви. – Така де, ъъ. Ударих ги, да, Ваше Величество.

– Разбрах също така, че в битката за гарнизона си защитавал вратата на сграда в източния двор, за да спасиш от ръцете на маратите децата вътре.

– Да. С лопатата си, господине. Съжалявам… Ваше Величество.

– Коленичи, младежо.

Фредерик преглътна смутено и падна на коляно. Гай извади меча си и острието му проблесна на слънцето.

– За проявени смелост, лоялност и находчивост пред лицето на враговете, Фредерик от Бърнардхолт, посвещавам те в рицар, с цялата отговорност и привилегии, произтичащи от това. От този ден си гражданин на Алера и нека никой не оспорва твоята преданост към Короната. Стани, сър Фредерик!

Фредерик се изправи смаян.

– Но… но аз разбирам само от пасене на гарганти, господине. Не разбирам нищо от битки и тям подобни. Съжалявам, Ваше Величество.

– Сър Фредерик – наблегна на обръщението Гай, – бих искал всичките ми рицари да имаха твоите полезни умения. – Усмихна се и добави: – По-късно ще обсъдим служебните ти задължения тук.

Фредерик се поклони тромаво.

– Да, господине. Благодаря Ви, господине… Ваше Величество… Господине.

Гай посочи с жест настрани и Фредерик, замаян, пристъпи натам.

– Нека Бърнард от Бърнардхолт излезе напред – извика Амара.

Бърнард, облечен в нови дрехи от наситенокафяво и зелено, пристъпи напред от тълпата, коленичи пред Гай и сведе глава.

Гай хвана Бърнард за ръката и го вдигна на крака.

– Разбрах, че си взел нещата под контрол, когато Грам е бил ранен.

– Само помагах, Ваше Величество – каза Бърнард. – Направих това, което всеки би направил.

– Направил си това, което всеки би трябвало да направи – каза Гай. – Има разлика. Съществена разлика. Холтър Бърнард, проявената от теб смелост пред такава опасност няма да остане незабелязана.

Още веднъж Гай докосна с меча си едно по едно двете рамене на Бърнард.

– С властта на Короната, посвещавам теб, Бърнард, за граф на Калдерон.

Главата на Бърнард подскочи и той примига стреснато. Гай се усмихна.

– С цялата отговорност и привилегии от това и така нататък. Изправи се, графе.

Бърнард се изправи, без да откъсва очи от Гай.

– Но Грам е графът тук.

– Граф Грам, опасявам се, сега е лорд Грам, Ваше Превъзходителство. – Гай снижи глас, оглеждайки се наоколо. – Получи леко назначение в долината Амарант, докато се възстановява от раните си. Тук имам нужда от някого, когото местните хора уважават и на когото мога да се доверя. Също така някой, който се ползва с уважението на маратите. Това си ти.

По лицето на Бърнард се разтегна усмивка.

– Благодаря Ви, Ваше Величество. Аз… ще направя всичко по силите си да не ви разочаровам.

– Няма да ме разочароваш – каза Гай. – На първо време ще искам да ме държиш в течение за всичко в долината, с редовни доклади.

Първият лорд погледна настрани към Амара и каза:

– Ще трябва да назнача специален куриер, който да бъде наш посредник. Ще видим дали ще мога да намеря някой желаещ да изминава целия път дотук.