Маги Стийвотър - Ридание

Усетих как зад гърба ми Люк настръхна.

— Беше ми много приятно да се запознаем, Диърдри. Пожелавам ти приятна вечер. — Докосна отново Люк по лицето. — Ще се видим скоро.

След като си тръгна, погледнах Люк и хапейки устни, го попитах:

— Бивша приятелка?

Той ококори очи и се разсмя.

— Това би било най-ужасното нещо, което може да се случи на някой мъж. Не. Помниш ли страшната приказка с ужасната си леля? Елинор ще бъде чудесно попълнение в нея. Мисли за нея като за зла кръстница.

Въздъхнах облекчено. Всъщност не биваше да мисля за Люк по този начин, като се имаше предвид от колко време го познавам. Но все пак идеята, че бих могла да имам Елинор за конкурентка, направо ме вцепени.

— Зла кръстница е много по-добре от бивша приятелка.

Какво те прави толкова различен, Люк, че изобщо ми пука дали си имал гадже или не?

Погледът му се плъзна покрай мен.

— Така е, нали?

Извърнах очи и аз, самоувереността ми изчезна вдън земя и само кимнах.

— Аха.

Внезапно осъзнах, че от колоните в шатрата, където се провеждаше церемонията по награждаването, от известно време се носеха гласове.

— Второ място при соло изпълнителите за Кармен Мейси. — Зад гърбовете ни се разнесоха любезни ръкопляскания.

Запътихме се мълчаливо към мама, но спряхме, когато видяхме, че тя говори с някого. Дилия изненадващо за нея мълчеше.

— … Чух я как свири днес и просто исках да ви кажа, че съм изключително впечатлен от таланта й. Ние търсим точно такива хора — като нея и приятеля й. Моля ви, моля ви, вземете визитката ми и се обадете.

Погледнах човека, който говореше. Приятният му глас не отговаряше на външността му — ако не знаех, че е свързан по някакъв начин с музиката, бих казала по-скоро, че е кечист или боксьор. Макар да носеше закопчана догоре риза, ръкавите не можеха да скрият огромните бицепси и мускулестите му гърди. Не отговаряше съвсем на представата ми за „ловците на глави“, които търсеха студенти за университетите.

— Първа награда при ансамблите отива при Андрю Манкс, Тина Чин… — уредбата гърмеше, но гласът на мама ми се струваше по-силен.

— Благодаря, определено ще обсъдим предложението ви.

Мистър Гигантски мускули ми кимна леко, преди да погледне отново към нея и Дилия.

— Е, знам, че денят е бил тежък за вас, затова ще ви оставя да си почивате. Скоро би трябвало да обявят голямата награда, нали? Насладете се на приема.

Спогледахме се с майка ми, а след като мъжът си тръгна, тя се обърна към Дилия.

Зад нас се чуваха още и още ръкопляскания, докато продължаваха да обявяват наградите в различните групи. Конкурсът ми се струваше толкова незначителен, толкова обикновен в сравнение с тук и сега, когато стоях до Люк и се взирах във визитката, която представителят на консерваторията беше оставил.

— „Торнкинг-Аш“ — прочете Дилия името на картичката. Изсумтя. — Звучи като име на погребална агенция.

Аз също изсумтях, но само защото отново усетих същото ухание на билки отпреди малко. Да не би луничавият да беше още тук?

Люк се наведе към мен.

— Мисля, че ще трябва да си тръгна по-рано. Даже може би трябва да си тръгна сега.

Готвех се да изпротестирам или да го помоля безсрамно за телефона му, когато забелязах, че ръкоплясканията са затихнали. Гласът от колоните се чуваше ясно:

— Дами и господа, вече е шест часът и както обещахме, дойде ред да обявим голямата награда. Благодарим на всички, че участвахте в този конкурс и споделихте таланта си с нас. Съдиите искат да поздравят носителите на голямата награда на тазгодишния фестивал на изкуствата — Диърдри Монахан и Люк Дилинг.

Люк прошепна в ухото ми, толкова близко, че устните му докоснаха косата ми:

— Кажи ми, че искаш да ме видиш отново.

Усмихнах се.

— Хей, психарче, к’во става?

Превъртях се в леглото, след което се добрах до телефона си и успях да го вдигна.

— Нищо особено. — Зърнах с периферното си зрение часовника на нощното шкафче и ахнах. — Джеймс, не е десет часът, нали? — Той не ми отговори. Нямаше и нужда — от яркото слънце, проникващо през белите завеси, беше ясно, че наистина е късно.

— Чувал съм, че интровертите трябва да спят много, след като са имали стресиращи срещи с други хора — каза Джеймс.

Изправих се до седнало положение.

— Вярно е. — Също така беше вярно, че миналата нощ не можах да спя добре. Мислех как спечелих голямата награда на конкурса. Мислех за Люк. За „Торнкинг-Аш“. Най-вече за Люк. Макар че тази част нямаше да я споделя с Джеймс.