Мариса Мейър: Синдер

Синдер вдигна ръка да го спре.

— Защо? Защо са направили киборг от мене?

— Защото тялото ви е пострадало твърде много от пожара — отвърна той, сякаш отговорът беше очевиден. — Нямало е как да спасят крайниците ви. Удивително е, че изобщо сте оцелели и че през всичките тези години сте успели да останете скрита…

— Спрете. Спрете. — Синдер раздвижи пръстите на изкуствената си ръка. После обви с нея пръстите на чисто новата протеза, която докторът й бе донесъл. Очите й огледаха килията. Дишаше напрегнато. Внезапно й прилоша и тя затвори очи.

Тя беше…

Тя беше…

— Жребият — прошепна тя. — Организирали сте тегленето, за да ме намерите. Киборг… в Източната Република.

Доктор Ърланд се раздвижи. Когато Синдер се осмели да го погледне, очите му бяха пълни с вина.

— Всички трябва да правим жертви, но не спрем ли Левана…

Синдер пусна новата протеза и запуши уши. После зарови лицето в коленете си. Жребият. Всички тези киборги. И толкова много хора живееха с убеждението, че това е правилното решение. По-добре те, а не хората. Научният проект си е научен проект.

А той просто е искал да я открие.

— Синдер?

— Ще повърна.

Доктор Ърланд я хвана за рамото, но тя се измъкна от ръката му.

— Случилото се не е по твоя вина — рече той. — А и аз вече те открих. Може да започнем да оправяме нещата.

— Как да ги оправя? Левана ще ме убие!

Като се задъхваше, Синдер вдигна глава.

— Чакайте. Тя знае ли?

Но паметта й първа даде отговора — на върха на стълбите Левана стоеше уплашена. Гневна! Тя отново скри лицето си. — О, звезди мои, тя знае.

— Синдер, твоето обаяние е единствено по рода си, както и на кралица Чанари. Левана веднага би разбрала коя си, макар че се съмнявам някой друг да се е досетил. А и тя ще се постарае това да остане в тайна, колкото се може по-задълго. И разбира се не ще губи време да те убие. Сигурен съм, че дори в този момент планират отпътуването си.

Устата на Синдер пресъхна.

— Погледнете ме, Синдер.

Тя се подчини. И макар че очите на доктора бяха смайващо сини и пълни със съжаление и утешение, тя някак знаеше, че той не прави нищо, за да манипулира съзнанието й. Това беше просто един стар човек, решен да свали кралица Левана от трона.

Един стар човек, който някак беше възложил на нея всичките си надежди.

— Каи знае ли? — прошепна тя.

Доктор Ърланд поклати глава с тъга.

— Не мога да разговарям с него, докато Левана е тук, а това не е нещо, което бих му пратил със съобщение. Тя ще те отведе, преди да съм успял да се срещна с него. А и той какво би могъл да стори?

— Ако знаеше, той щеше да ме освободи.

— И да рискува Левана да насочи гнева си към страната му? Тя ще намери начин да те убие, и то много преди да видиш лъч надежда за връщането си на трона. Каи би бил глупак, ако вземе такова прибързано решение без предварителен план.

— Но той заслужава да научи. Той издирваше принцесата. Той издирваше…

— Вас много хора са ви издирвали. Но да ви намери и да ви върне на трона — това са две много различни цели. Аз отдавна планирам този момент. Аз мога да ви помогна.

Синдер го зяпна. Паниката я стискаше за гърлото.

— Да ме върнете на трона?

Докторът се покашля.

— Разбирам, че сте объркана и уплашена. Не мислете твърде много. От вас искам само да намерите как да избягате от затвора. Знам, че можете да го напраните. После елате в Африка. Аз ще ви напътствам за останалото. Моля ви. Не можем да оставим Левана да спечели.

Тя мълчеше, без да може да разбере какво се иска от нея. Наследник? Принцеса?

Тя поклати глава.

— Не, не мога. Не мога да бъда кралица, нито принцеса, нито… Аз съм никой. Аз съм киборг!

Доктор Ърланд сключи ръце.

Синдер, ако не ми позволите да ви помогна, тогава тя вече е спечелила, нали? Скоро кралица Левана ще ви отведе. Ще намери начин да се ожени за Каи и да стане императрица. Ще поведе война срещу Земния съюз и ще я спечели не се съмнявам. Мнозина ще загинат, а останалите ще станат роби като нас на Луната. Тъжна съдба, но необратима, ако вие откажете да приемете коя сте в действителност.

— Това не е честно! Не може да стоварвате всичко това отгоре ми и да очаквате да направя нещо!

— Не, госпожице Лин, от вас очаквам само да избягате от този затвор и да дойдете при мен в Африка.

Тя го погледна със зинала уста, докато думите постепенно проникнаха в ума й.

Да избяга от затвора.

Да отиде в Африка.

От неговите уста звучеше почти като детска игра.