Мариса Мейър - Синдер

— Не е там работата. Неговото решение няма да задоволи Левана за дълго.

— Разбира се, че няма. Но и да беше избрал да се ожени за нея, тя пак нямаше да ви остави да живеете дълго. Тя ви иска мъртва. И то повече, отколкото си мислите. Именно по тази причина тя трябва да вярва, че Каи е направил всичко по силите си, за да ви държи затворена. А също, и че е готов да ви предаде, веднага щом тя тръгне обратно към луната. Което, според мен, ще стане съвсем скоро. В противен случай последиците за него, а и за Републиката ще бъдат… ужасяващи.

Синдер присви очи.

— Според мен той наистина прави всичко по силите си да ме държи затворена тук.

— Точно така. — Той размърда палците си. — Това усложнява нещата, нали?

— Какво…?

— Защо не седнем? Сигурно е много уморително да стоите така на един крак. — Доктор Ърланд седна върху единственото легло в килията. Синдер се отпусна по стената срещу него.

— Как е ръката ви?

— Добре. — Тя размърда металните си пръсти. — Ставата на малкото ми пръстче е счупена, но можеше да бъде и по-лошо. И, о, да… — Тя посочи слепоочието си. — Нямам дупка в главата. Още не мога да се нарадвам на това.

— Да, чух как кралицата ви е нападнала. Всъщност програмирането ви е спасило, нали?

Синдер вдигна рамене.

— Така предполагам. Получих съобщение за биоелектрическа манипулация, точно преди да… Никога преди не съм получавала такова съобщение. Дори и под вашето обаяние.

— Защото за пръв път лунитянин ви е накарал да извършите нещо, а не просто е внушил някакви мисли или чувства у вас. И като че ли програмирането ви е изпълнило задачата си. Още едно брилянтно решение на вашия хирург. А може би прототипът на Лин Гаран е свършил работата си. При всички положения Левана не е била подготвена. Но допускам, че и шоуто със зарята, което направихте, не е спечелило симпатиите на много земляни.

— Не знаех как да я контролирам. Не знаех какво става. — Тя придърпа колене под брадичката си. — Може би е по-добре, че съм тук. Навън няма място за мен — не и след това. — Тя посочи към някакво несъществуващо място отвъд белите стени. — Левана поне ще ме измъкне от мъките ми.

— Така ли? Госпожице Лин, засрамете се. Надявах се, че сте наследили от народа ни повече здрав разум.

— Съжалявам. Явно съм изгубила здравия си разум по време на прякото излъчване в мрежата, когато кракът ми падна.

Докторът сбърчи нос към нея.

— Тревожите се прекалено много за дребни неща.

— Дребни ли?

Доктор Ърланд се усмихна доволно.

— Дойдох тук по важна причина, а нямаме цял ден на свое разположение, както знаете.

— Да. — Измърмори Синдер и като запретна ръкав, му подаде ръката си. — Вземете кръв, колкото искате. На мен вече няма да ми трябва.

Доктор Ърланд я потупа по ръката.

— Това беше уловка. Не съм дошъл тук за кръвни проби. В Африка също има лунитяни, ако ми потрябват.

Синдер пусна ръка в скута си.

— Африка ли?

— Да, заминавам за Африка.

— Кога?

— След около три минути. Чака ни много работа, а трудно ще я свършим в килията в затвора. Затова реших да отида там, където са били регистрирани първите случаи на летумозис — едно малко градче на изток от пустинята Сахара. — Той завъртя пръст във въздуха, като че ли сочеше по невидима карта. — Надявам се да намеря неколцина преносители на вируса и да ги убедя да се присъединят към изследването.

Синдер пусна ръкава си.

— Тогава защо сте тук?

— Да ви поканя да ме последвате там. Когато ви е удобно, разбира се.

Синдер се смръщи.

— Благодаря, докторе. Ще си проверя календара да видя кога пак ще съм свободна.

— Надявам се да го направите, госпожице Лин. Вижте, имам подарък за вас. Два подаръка всъщност. — Доктор Ърланд бръкна в торбата и извади оттам една метална ръка и един метален крак, които блестяха под ярката светлина. Синдер вдигна вежди.

— Ултрамодерни — каза докторът. — С всички възможни аксесоари! И чисто титаниево покритие! И вижте. — Като малко дете, което се радва на новата си играчка, той размърда пръстите на ръката. Там имаше скрито фенерче, кинжал, пистолет отвертка и универсален кабел за свързване. — Ще ви бъде много полезна. Упоителните стрели се съхраняват ето тук. — Той отвори отделението на дланта и там се показаха дузина тънки стрелички — Когато електрическите връзки се синхронизират, ще можете да ги изстрелвате само с мисълта си.

— Това е… фантастично! Тъкмо като легна на дръвника, ще мога да сваля и няколко от зяпачите с мен.