Мариса Мейър - Синдер

— Именно! — Той се засмя. Синдер се намръщи ядосана, но доктор Ърланд не забеляза. Беше твърде зает да зяпа протезите. — Поръчах ги специално за вас. Използвах сканираното изображение на тялото ви, за да съм сигурен, че това са правилните размери. Ако имах повече време, можеше да поръчам да ги покрият с човешка тъкан. Но, предполагам, че никой не може да има всичко.

Синдер взе протезите от ръцете му и с вълнение огледа изработката им.

— Не позволявайте стражът да ги види, иначе наистина ще загазя — рече той.

— Благодаря. Много се вълнувам, че ще мога да ги нося през последните два дни от живота си.

С хитра усмивка докторът огледа тясната килия.

— Не е ли странно? Такъв напредък, такива технологии, а и най-сложната система за сигурност не е проектирана да опази един лунитянин — киборг. Добре че няма много такива като вас, че иначе ще ни излезе име на бегълци от затвора.

— Какво? Вие да не сте полудели? — изрече Синдер с глас, който мина в дрезгав шепот. — Да не ми предлагате да опитам да избягам?

— Всъщност, тези дни наистина полудявам. — Доктор Ърланд се почеса по набръчканото лице. — Няма как. С всичкото това биоелектричество, което няма къде да отиде и няма какво да прави… — Той въздъхна весело. — Но не, госпожице Лин, аз не ви предлагам да опитате да избягате. Аз казвам, че трябва да избягате. И то възможно най-скоро. Шансовете ни за оцеляване ще намалеят рязко, щом Левана дойде за вас.

Синдер се облегна назад в стената. Усещаше, че главата започва да я боли.

— Вижте, наистина оценявам грижите ви за мен, наистина. Но дори и да успея да намеря начин да се измъкна оттук, давате ли си сметка колко много ще разгневя Левана? Вие самият казахте, че последствията ще бъдат ужасни, ако тя не получи, каквото желае. Не си струва да се започва война заради мен.

Зад очилата очите му засияха. За миг изглеждаше млад, почти наивен.

— Всъщност, заради вас си струва да се води война.

Тя наклони глава на една страна и присви очи. Може би той все пак беше луд.

— Опитах се да ви го кажа, когато бяхте при мен в кабинета миналата седмица, но вие бързахте да отидете при сестра си. Между другото, съжалявам за сестра ви.

Синдер захапа бузата си от вътрешната страна.

— Разшифровах генетичната ви информация и открих, че не само сте лунитянка и не сте щит, но също и нещо за произхода ви, за потеклото ви.

Сърцето на Синдер заби учестено.

— За семейството ми?

— Да.

— И? Аз имам ли семейство? Родители те ми, те… — Тя се поколеба. Очите на доктор Ърланд се натъжиха при изблика й. — Те мъртви ли са?

Той свали шапката си.

— Съжалявам, Синдер. Трябваше да намеря по-подходящ начин да ви го кажа. Да, майка ви е мъртва. Не знам кой е баща ви, нито дали е жив. Майка ви беше, как да кажа, известна със своята безпорядъчност.

Надеждите й се сломиха.

— О!

— Но вие имате и леля.

— Леля?

Доктор Ърланд стисна шапката с двете си ръце.

— Да. Това е кралица Левана.

Синдер примигна.

— Скъпо момиче, вие сте принцеса Селена.

Белият стерилен въздух между Синдер и доктор Ърланд се изпълни с тишина. Тя изпълни и замъглената глава на Синдер. Объркването не напускаше лицето й.

— Какво?

Докторът сложи ръката си върху тази на Синдер.

— Вие сте принцеса Селена.

Тя се отдръпна от него.

— Аз не… Какво?

— Знам. Изглежда невероятно.

— Не, изглежда… това е невъзможно. Защо ви е да се шегувате с това?

Той се усмихна кротко и отново я потупа по ръката. И тогава Синдер разбра, че всичко пред полезрението й беше чисто. Оранжевата светлинка я нямаше.

Дъхът й секна. Погледът й падна върху жиците, които се подаваха от глезена й.

— Знам, че ще ви трябва време да го приемете — рече докторът, — и ми се искаше да можех да съм с вас да ви помагам. Но и това ще стане. Ще ви кажа всичко, което трябва да знаете, когато дойдете в Африка. Сега най-важно е да разберете защо не можете да позволите Левана да ви отведе. Вие единствена можете да детронирате кралицата. Разбирате ли ме?

Тя поклати глава замаяна.

— Принцесо…

— Не ме наричайте така!

Доктор Ърланд мачкаше шапката в скута си.

— Добре. Госпожице Лин, чуйте ме. Издирвам ви от толкова много години. На Луна познавах мъжа, който ви донесе на Земята и ви направи операцията. Аз го проследих в опит да ви открия, но той вече беше почнал да губи разсъдъка си. От него можах да науча единствено, че сте някъде тук, в Републиката. Знаех, че търся киборг, тийнейджърка. При все това толкова често ми се струваше, че аз самият ще загубя разума си, преди да ви открия. Преди да съм ви казал истината. И тогава неочаквано вие се появихте в лабораторията ми. Чудо!