Реймънд Фийст - Пред вратите на мрака

— Бих очаквал човекът, когото познавам, човекът, за когото съм чел толкова много, да започне колкото се може по-скоро ремонт на вилата, ако не за друго, то за да покаже на враговете си, че няма да им се даде.

Амиранта кимна, стиснал замислено устни. Известно време мълча, после попита:

— Според теб откога го изучават враговете му?

Джим се замисли и не каза нищо.

— Пъг със сигурност отдавна знае, че е под наблюдение. А и не за първи път му се случва да е мишена на атака.

— Да, ако предположим, че зад поредицата нападения срещу този свят стои един и същи субект. Но това е само предположение.

— Все пак по-добре така, отколкото да смятаме, че става въпрос за поредица от случайни събития — посочи чародеят. — Може да не съм магьосник от класата на Пъг, но зная достатъчно за света, за да подозирам, че това не е серия от случайни събития. — Той млъкна и Брандос позна изражението му. — Амиранта беше ядосан. — Само за последната година чух често да се споменават пантатийските змиежреци, Войната на разлома, Великото въстание и всичко останало, все неща, които ме карат да смятам, че зад тях стои някой, един-единствен разум, който се е прицелил в този свят, може би дори в този народ, или в този остров, по причини, известни само на него. Каквито и да са те обаче последствията за нашия свят могат да са ужасяващи.

— Съгласен съм — рече Джим, — но бих искал да ми обясниш какво те кара да смяташ така.

— Пантатийците обитават далечните планини на запад от моя дом, но разказите за тях пътуват още по-надалече. Те са странна раса и неведнъж се е смятало, че вече са изчезнали или унищожени, но се оказва, че продължават да съществуват. Те се прекланят пред един древен женски идол, Майката на всички нас. Убиват без угризения всеки, който отказва да й служи. Изумрудената кралица, чиято армия спаси моята страна, преди да прекоси половината свят, за да дойде в Кралството, беше преобразен демон. — Амиранта внезапно се оживи. — Имаш ли представа колко забележително е това постижение?

Джим само поклати глава.

— Бих ти изнесъл дълга лекция по въпроса, но ще е някой друг път… — предложи Амиранта.

— И ще го направи — обади се Брандос заканително.

— Демон с толкова силна магия, това е непознато сред магьосници от моята специалност.

— Не виждам връзката — рече Джим.

Амиранта сякаш затърси подходящите думи.

— Ще опитам да ти обясня. Чувствам се сякаш съм на прага да открия нещо важно, но все още не мога да го прекрача. Това е странно усещане, Джим. — Погледна Брандос и добави: — Май съм от хората, които лесно правят заключения, нали, Брандос?

Брандос сви рамене, после осъзна, че това не е шега, а въпросът е сериозен.

— Вярно е, че понякога си твърде самоуверен, но не си прибързан. — Обърна се към Джим. — На няколко пъти едва не ни вкара в сериозна беля, дори щяхме да си изгубим главите, но това бяха дребни грешки. Щом казва, че е на прага да открие нещо важно, вярвам му.

— Добре де — каза Джим. — Има ли нещо, с което мога да помогна?

— Само ако ми разкриеш информацията, от каквато напоследък бях лишен.

Джим мълчаливо загледа гаснещата дневна светлина.

Брандос се покашля и каза:

— Ще вляза вътре и ще помоля Саманта да ни приготви нещо за вечеря. Предполагам, че си гладен.

Джим се засмя.

— Благодаря, Брандос. Ще е чудесно. — И след като старият боец се отдалечи, добави: — Трябвало е да стане дипломат.

Амиранта се разсмя.

— Едва ли, но го бива да е дискретен, когато се налага.

— И така — поде Джим след кратка пауза. — Предполагам, че Пъг също ще иска да изслушаш доклада ми, тъй като ти си специалистът по демони.

Амиранта кимна и каза:

— Онзи елф, Гуламендис, е единственият, който може да се сравнява с мен по познания.

Джим го погледна смутено.

— Знаеш ли, всеки път, като стане дума за тези звездни елфи, направо настръхвам. Но тях ще ги обсъждаме друг път. — После разказа на чародея какво е видял в далечната джалпурска пустиня и когато приключи, попита: — Какво смяташ?

— Смятам, че трябва да намерим начин да върнем Пъг тук час по-скоро.

— Защо?

Амиранта се обърна и тръгна към замъка.

— Ела с мен — каза през рамо и без да чака Джим да го настигне, влезе забързано. Огледа се в дневната и попита четиримата млади магьосници: — Къде е Джейсън?

Един от тях посочи към вратата за малката стая, която Пъг обикновено ползваше за личен кабинет. Амиранта отиде при вратата, почука и я отвори. Джейсън седеше до бюрото и четеше с присвити очи някакъв документ под трепкащата светлина на свещ — малкият прозорец не успяваше да освети помещението дори посред бял ден.