Реймънд Фийст - Пред вратите на мрака

Докато предаваше документа на отец-епископа, тя вече предчувстваше, че се е случило нещо лошо — нещо, което няма никаква връзка с нейното послание. Той й посочи да седне в креслото срещу бюрото и каза:

— Великият майстор ни напусна.

Тя си пое бавно дъх, затвори очи и отправи кратка молитва към Лимс-Крагма да се погрижи за стареца, докато той върви по своя път към царството й. Беше добър човек, почти светец. Като отвори очи, видя, че Крийган я гледа.

— Отче-епископе?

Крийган се усмихна като човек, привикнал да открива смешното дори в най-тъжните неща.

— Краят на един живот невинаги е причина да скърбим, дъще. — Използва обръщението, към което прибягваше, докато разговаря с по-незначителните членове на ордена, целящо да подчертае разликата. Но Сандрина знаеше, че Крийган не прави нищо без причина. — Великият майстор служи добре на Богинята много години и получи заслужена почивка. Само дето моментът беше… крайно неподходящ. — Той се надигна. — Трябва незабавно да замина за Риланон, тъй като събранието е насрочено за седмица след погребението и този път изборът на върховен жрец е по-важен от обичайното.

Тя знаеше, че има предвид заплахата от демонско нашествие — „Легионът“, както го наричаха, заплашваше да стовари злодейската си сила и върху този свят, при това неизвестно откъде. Малцина в Храма и още по-малко извън него знаеха за съществуването му. Сандрина бе посветена в тайната само защото така бе преценил отец-епископ Крийган. Още по-малко бяха наясно с връзките между отец-епископа и Конклава на сенките, създаден и управляван от магьосника Пъг.

Тя кимна и каза само:

— Разбирам.

— Не се съмнявам, че разбираш, Сандрина. — Той се надигна от бюрото, приседна на крайчеца му и я загледа отгоре. — Никога не съм ти казвал, но красотата ти е нещо, към което малцина биха останали безразлични.

Тя малко се притесни от думите му. Между тях винаги бе съществувало известно напрежение. Сандрина го намираше за много привлекателен, но репутацията му на женкар и разликата в ранговете им й бе помагала да се държи на дистанция.

Той вдигна ръка, преди тя да успее да отвори уста.

— Нямах предвид физическата ти красота — която също е впечатляваща, когато си направиш труда да я покажеш, — а по-скоро красотата на твоята сила и целеустременост, това, което си постигнала въпреки трудностите и пречките в живота. Тези неща заслужават възхищение. — Той стана, отиде до прозореца, погледна навън и продължи: — Май скоро пак ще вали. — Дъждът по крайбрежието затрудняваше придвижването още повече и тя се надяваше, че греши.

— Докато отсъствам, ще оставя грижата за Ордена на теб.

Тя го погледна невярващо.

— На мен?!

— Ще пратя отец-епископ Белами да поеме задълженията ми, но междувременно ти ще заемеш мястото ми тук.

— Да заема мястото ви?!

Крийган повдигна рамене, сякаш това не беше толкова важно, но уточни:

— Аз ще съм новият Велик майстор. — От начина, по който го каза, тя осъзна, че е предрешено. Той я погледна и се усмихна. — Решението бе взето отдавна. Ето защо ще проводя Белами веднага след края на събранието и ти ще се върнеш към задълженията си — ще пратя по него нови заповеди за теб. Дотогава ти отговаряш тук за всичко.

— Но защо аз? — попита тя тихо.

— Ти си единствената, на която мога да се доверя, Сандрина. — Той се върна и седна зад бюрото. — Малко са тези, които знаят какво става. Ще ти оставя списък с имена. Не вярвай на никого извън този списък. Ти си извоюва тази чест, като едва не загина. Важното е, че успя да запазиш присъствие на духа и в най-трудните моменти.

— А върховната жрица? — попита тя.

Крийган се усмихна.

— Ще възрази, разбира се, но тя няма тежест в Ордена, затова ще се усмихна, ще кимна и ще й предложа да си събере багажа, ако иска да пътува с мен за Саладор.

Сандрина кимна. Върховната жрица Селдон имаше свои амбиции и със сигурност би искала да бъде избрана за върховна жрица на Великия храм, когато дойде време за това.

— Предполагам, че скоро ще забрави за теб и ще започне да ми се подмазва, както прави винаги, когато пътуваме заедно.

Сандрина не можа да сдържи усмивката си. Върховната жрица сигурно бе доволна, че Крийган напуска Крондор, но от друга страна, на новия си пост — на върха на йерархията в Ордена, — той щеше да е най-важният глас и несъмнено щеше да окаже влияние за следващия избор, когато дойдеше време сегашната върховна жрица да се оттегли.

— Достатъчно е да я навестиш за кратко, колкото да й изкажеш почитанията си, и ще те посъветвам да го направиш още сега, преди да я осведомя за повишението ти.