Реймънд Фийст - Пред вратите на мрака

— Повишение?

— Разбира се. Не мога да оставя един Непреклонен рицар да управлява Ордена в Западните владения. От този момент те повишавам в сержант-непреклонник на Ордена, но ще носиш служебния ранг адьовер. Това е стара титла, която използваме рядко, ала все още се приема. Така че официалната ти титла ще е адьовер-сержант-непреклонник. Когато пристигне Белами, ще останеш само сержант.

Тя се опита да прикрие усмивката си.

— Сержант като всички останали — рече той.

По правило Непреклонните рицари трябваше да служат поне двайсет години, за да бъдат повишени в сержанти. Малцина обаче доживяваха този момент. Тя бе сигурна, че не само е най-младият сержант в Ордена, но вероятно и в цялата негова история.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да не ви разочаровам, отче-епископе.

— Ако имаше и минимална възможност да не го направиш, щях да дам поста на някой друг — отвърна Крийган. — А сега иди да навестиш върховната жрица, после хапни и си почини. Защото скоро ще откриеш, че новата ти служба не е толкова лесна, колкото си мислиш. — Посочи купчината книжа и добави: — Повече мъже са били побеждавани от бумащина, отколкото от стомана. — Махна с ръка, за да й покаже, че е свободна, и Сандрина стана, поклони се и излезе.

При други обстоятелства щеше да е вдъхновена от повишението, защото това би било ясен знак, че Богинята смята службата й за ползотворна. Ала при сегашните новият пост не беше толкова дар, колкото бреме. Тя побърза да се поправи — щом Богинята е решила така, значи я смята за способна да се справи с подобно бреме.

И въпреки това стомахът й се свиваше тревожно. Май щеше да е добре да хапне нещо, преди да се яви пред върховната жрица.

Върховната жрица — както бе предвидил Крийган — беше погълната от подготовката си за заминаването за Саладор, където двамата с Крийган щяха да се качат на кораб за Риланон, за да присъстват на избора на новия Велик майстор на ордена Щит на слабите. Върховната жрица нямаше официални задължения, свързани с Ордена, но докато течеше изборът и следващата го церемония, всички останали щяха да се занимават с обичайните политически игри. Сандрина се радваше, че я оставят тук, макар и да й предаваха управлението на Ордена в Крондор, което означаваше и че ще носи отговорност за действията на Храма в Западните владения на Островното кралство.

След като най-сетне успя да похапне, Сандрина се върна в казармата и даде ризницата и дрехите си на един прислужник да ги почисти. По принцип предпочиташе сама да се грижи за бронята и оръжието си, но сега бе прекалено уморена. Отиде в банята и след като със задоволство установи, че е празна, се отдаде на пълно пречистване.

Докато си миеше косата, се замисли дали е натъжена от заминаването на Крийган. Повишението му бе почти предизвестено, но от друга страна, той щеше да й липсва.

Срещата с Амиранта след онази почти фатална атака срещу Острова на чародея бе пробудила в нея чувства, които предпочиташе да останат непокътнати. Крийган оказваше върху нея същия ефект. Но макар интимната й близост с Амиранта да бе нещо, което предпочиташе да не се е случвало, тя подозираше, че що се отнася до Крийган, нещата стоят различно.

Орденът не изискваше въздържание, макар че повечето хора, отдадени на една толкова възвишена кауза, по правило смятаха личните дела за второстепенни, но като жена в разцвета на силите си от време на време тя изпитваше определени нужди.

Никога не бе смятала семейството за божия благодат, особено предвид обстоятелствата, при които бе израснала, но понякога се чудеше какво ли е да си майка. Не знаеше нищо за отглеждането на деца — майка й бе пристрастена към наркотици, пиене и мъже, а постоянен баща не бе имала. Мъжете започнаха да се възползват от нея веднага щом гърдите й се наляха, с което само затвърдиха презрението й към тях.

Имаше двама мъже, към които изпитваше уважение — брат Матиас, който я бе спасил от кешийския роботърговец, и отец-епископ Крийган, който бе неин духовен наставник. Ала сега започваше да си мисли, че вероятно е бил нещо повече.

Имаше двама мъже, които би искала да види мъртви: изпеченият мошеник Джими Ръчицата, известен и като Джими Бързия, който държеше бордея, където тя работеше като високоплатена куртизанка още от съвсем малка и който я бе продал на кешиеца, и Амиранта. Последният я бе омаял, излъгал, използвал и след това изоставил, с което само бе дооформил представата й за преобладаващата част от мъжете.