Реймънд Фийст - Пред вратите на мрака

Джим влезе в просторната зала, в единия край на която имаше огромна камина. В стари времена такъв замък щеше да е дом на стотина членове на благородни семейства, заедно с роднините им, и в студените нощи те щяха да се събират в тази зала. Джим спря за миг, за да се полюбува на вниманието към детайлите, проявено от Макрос — всеки незапознат с историята посетител би предположил, че замъкът е построен много векове преди действителното му завършване.

Докато се качваше по стълбището към единствената обитавана кула, се питаше как ли би оценил настоящото положение неговият прапрадядо. Доколкото можеше да съди по това, което му бяха разказвали за него, предположи, че би бил едновременно заинтригуван и ядосан.

По онова време Пъг бе обидил принца на Крондор, по-късно крал Патрик, като бе отхвърлил лоялността си към Островното кралство и бе предизвикал принца да отстои претенциите си към островното херцогство Звезден пристан в Долината на сънищата.

Джим знаеше, че в онези дни е имало и спор между Пъг и управляващите в Звезден пристан. Каквато и да бе причината, Пъг се бе оттеглил със семейството си на този остров. Тук бе положил основите на Конклава на сенките, тайна организация, която се бе превърнала във важен фактор в живота на Джим въпреки първоначалното му желание да няма нищо общо с нея.

Връзките между семейството на Джим и Конклава се бяха изопнали, когато дядото на Джим бил повикан в двора на краля и повишен в ранга херцог на Риланон.

С течение на времето, през периода на управлението на дядо му в столицата, между Конклава и кралството бяха възникнали противоречия. Джеймс Риланонски, също като дядо си, беше лоялен към Островното кралство.

Джим предполагаше, че за прапрадядо му нещата са били много по-прости. В онези далечни дни целите на магьосниците от Звезден пристан и на Кралството бяха били доста сходни. Зачуди се дали Джими Ръчицата би погледнал на сегашното положение по начина, по който гледаше той.

Бащата на Джим, Уилям Джеймисън, и чичо му Дашър бяха загинали в пограничната война с Кеш, когато Джим още бе момче, а другият му дядо, Дашел, нямаше наследници. И сега Джим Джеймисън беше единственият наследник на цялата фамилия.

Помъчи се да прогони спомените за измамата, до която бяха прибягнали неговите предци, за да го накарат да поеме контрол върху престъпните групи по бреговете на Горчиво море, както и да оглави кралската разузнавателна служба. С времето бе установил, че му се нрави да се занимава и с двете, но това не бе направило задачата да носи две дини под една мишница по-лека.

А ето че сега бе на път да се натовари с още по-голяма отговорност като действащ агент на Конклава. Докато отваряше двукрилата врата към всекидневната, се зачуди дали взима правилното решение.

Две жени седяха и плетяха, а трета слагаше дърва в камината, до която седяха трима мъже. Един от тях — млад магьосник — се обърна, позна го и се провикна:

— Джим Трепалото! Добре дошъл!

— Здравей, Джейсън — отвърна Джим и се огледа. — Къде са другите?

— Къде ли не — отвърна Джейсън и отметна дългата си черна коса назад. — Пъг прати повечето млади ученици у дома или в Звезден пристан. Останалите са настанени на безопасно място. Другите, които сме тук, душим за заплаха и предаваме съобщенията. За какво идваш?

— Трябва да говоря с Пъг — отвърна Джим, без да си прави труда да скрие нетърпението си. И извади една сфера от мътно жълтеникав метал. — Това не работи. Наложи се да взема бърз кораб от Дърбин, за да пристигна тук.

Магьосникът взе сферата и промърмори:

— Цуранска транспортна сфера… от няколко години не сме намирали нови. — Огледа я и продължи с тон, в който се долавяше съжаление: — Страхувам се, че майсторите, които ги правеха, са загинали на Келеуан. Малцината, които оцеляха… Приятелю, сферите, които ни останаха, са на по няколко десетки години.

Джим знаеше, че малкото оцелели цурански магьосници сега се борят редом със сънародниците си за спасяването на своя нов свят, или може би водят тихо съществуване в Ламът. Джейсън всъщност му намекваше, че ако Конклавът има достъп до нови сфери, с удоволствие ще му дадат една от тях.

— Да, прав си — каза Джим. Чувстваше се малко глупаво. — Мога ли да говоря с Пъг?

— Пъг не е тук — отвърна Джейсън.

— Къде е?

— Не знаем. Не сме го виждали от почти месец.

— В такъв случай искам да говоря с Магнус.

— Той също замина — каза Джейсън. — Ела, седни до огъня да си починеш. Има начин да им пратим вест, но ще отнеме известно време.