Реймънд Фийст - Пред вратите на мрака

Тя тръгна към конюшнята, където бе оставила коня си. Щом непознатият благородник бе предал посланието на нея, значи корабът му щеше да отплава в друга посока.

Пътьом се отби на пазара. Трябваха й провизии за седмица, както и мехове с вода, тъй като Дърбин бе на три дни езда от първия оазис, а оттам до Ландсенд, малкото градче от Кралството, още четири.

Купи сушено месо и плодове, както и зоб за коня. Това щеше да е храната им през следващата седмица.

Любопитството й за самоличността на загадъчния благородник бе започнало да отслабва.

Джим стоеше на палубата на „Кралско врабче“, куриерска шхуна, преустроена да наподобява малък крайбрежен търговски кораб и преименувана на „Бетина“ специално за това пътуване. За екипаж бяха подбрали най-добрите моряци, които бе успял да отмъкне от флота на адмирал Толберт, всеки от тях обучаван лично от него в един или друг момент. Четирийсет и пет от най-твърдите, най-решителни и най-опасни бойци, които кръстосваха Горчиво море — Джим неведнъж се бе убеждавал в уменията им.

Беше обмислил внимателно срещата си със Сандрина. Облечен като придворен благородник щеше да е неузнаваем за нея, дваж повече — покрит с прахоляк и с тридневна брада. Така нямаше почти никакъв шанс да го разпознае като Шегаджията, продал я в робство преди много години. За всеки случай бе скрил лицето си с кърпа — така бе съвсем сигурен, че няма никаква опасност да го посече, преди той да успее да обясни ролята си в онзи тежък период от нейния живот, който тя най-вероятно се опитваше да забрави.

Даваше си сметка, че за успешното изпълнение на задачите голямо значение имат и хората, които бяха с него и които бяха верни на Короната. Също като Амед, членовете на екипажа бяха сред малцината на този свят, на които би поверил живота си и които биха го последвали дори в ада. Като се имаше предвид това, което бе видял през изминалата седмица, вероятно крайната им цел не бе много по-различна.

Шквалът, който ги връхлетя веднага щом напуснаха пристанището и поеха на североизток към Крондор, най-сетне се умори и ги остави на мира. Четири дни бурята заливаше палубата с огромни вълни и екипажът трябваше да търпи несгодите. Джим обаче не й обръщаше внимание, замислен за това, което го очакваше на острова.

Най-сетне в далечината изплуваха тъмните очертания на замък, щръкнал на скалите в крайбрежните води на Острова на чародея. Гледка, която го изпълни с неясна тревога, както бе и първия път, когато го бе видял. От опит знаеше, че тревогата се дължи на заклинание, магична бариера, поставена от Пъг, Черния магьосник, и че ще изчезне веднага щом доближат брега. Забеляза, че магичната зловеща синкава светлина в най-северната кула е изчезнала, заменена от по-меко жълтеникаво сияние, сякаш там бе запален слаб огън.

Капитан Джонсън нареди да свалят платната и да спуснат котва. Джим бе избрал семпло облекло — вълнена туника и панталони, широк колан със затъкнати в него меч и нож, високи ботуши и широкопола шапка.

Нямаше търпение да се срещне с Пъг и неговите съветници, особено с Укротителя на демони Амиранта, и се надяваше, че информацията, която носи, може да им е от полза. Защото имаше да залавя кешийски шпиони, да се справи с една особено опасна банда и да се върне към прекъснатия си придворен живот.

Скочи от лодката още преди тя да стигне до брега, без да обръща внимание на водата, която влизаше в ботушите му, и тръгна по пътеката към Вила Беата. Сега от вилата бяха останали само обгорени останки, спомен за зловещата атака на Беласко и неговите слуги. Павиран път вдясно отвеждаше при черния замък. Джим тръгна натам. Съжаляваше за импулсивния си скок, преди да стигнат брега — водата шляпаше неприятно в ботушите му.

Замъкът беше изграден по планове на Макрос, първия Черен магьосник, със стени от тъмен камък. Високият портал приличаше на зейнала паст на чудовище и внушаваше на влизащите мисълта, че ще бъдат погълнати. Пустият двор бе обрасъл с шубраци и покрит с прах, а широките порти зееха.

Джим знаеше, че решението на сегашните му обитатели да се преместят тук след атаката срещу къщата в долината е част от план, целящ да накара Беласко да повярва, че Черният магьосник и Конклавът на сенките са унижени и принудени да се скрият и да се спотайват страхливо в очакване на следващото нападение.

Истината обаче бе доста по-различна.

Докато влизаше в привидно изоставения замък, Джим се замисли за връзката си с обитателите му през последната година. Всъщност връзката между Конклава на сенките и семейство Джеймисън бе доста сложна от близо двайсет години насам. Прапрадядото на Джим, легендарният Джими Ръчицата, по-късно лорд Джеймс Крондорски, се бе оженил за доведената дъщеря на Пъг — Гамина. В известен смисъл те бяха далечни роднини, но с течение на времето във връзката им се бяха появили пукнатини.