Тад Уйлямс - Към кулата на Зеления ангел- Част втора

Здесь есть возможность читать онлайн «Тад Уйлямс - Към кулата на Зеления ангел- Част втора» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2004, ISBN: 2004, Издательство: Бард, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Към кулата на Зеления ангел- Част втора: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Към кулата на Зеления ангел- Част втора»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Колосален сблъсък, разрушил времето и пространството, в който човеци и сити се възправят срещу своите родственици!
Трета книга - част втора
Отдавна очакваният завършек на нашумялата трилогия на Тад Уилямс “Спомен, Печал и Трън”!
Изпълнена с кръвопролитни битки, измами, приключения, вълшебства и романтична любов, “КЪМ КУЛАТА НА ЗЕЛЕНИЯ АНГЕЛ” е изумителният и неочакван финал на монументалната история на Тад Уилямс.
Във втората част на “КЪМ КУЛАТА НА ЗЕЛЕНИЯ АНГЕЛ” Саймън и Мириамел се отправят на опасно пътуване през разкъсвани от войни и магии земи, докато най-храбрите се възправят срещу Краля на бурите и злото, което никой не може да спре. Техен водач е Джосуа Безръкия през кипнали от кръвожадни килпа морета... през кръстосвани от мрачни сили гори... през издълбани от легендарните дуори древни пещери... до обитаваните от духове зали на Асу’а - великата твърдина на ситите!

Към кулата на Зеления ангел- Част втора — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Към кулата на Зеления ангел- Част втора», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Джосуа погледна замислено архиваря.

— Тази работа ти подхожда, Странгиард. Винаги съм мислил, че си прахосваш времето в бърсане на потънали в прахоляк ръкописи и в изясняване на неясните клаузи на каноническото право.

Свещеникът се изчерви.

— Благодаря, принц Джосуа. Всичко, което мога да постигна, се дължи на вашата доброта.

Принцът махна с ръка да отхвърли комплимента.

— Но все пак колкото и много да сте успели да постигнете ти, Бинабик и останалите, има още много работа. Продължаваме да се носим над дълбоки води с надеждата да зърнем късче земя… — Той се заслуша. — Какъв е този шум?

Исгримнур също беше доловил нарастващия ропот отвън, превъзмогнал воя на вятъра.

— Прилича на някакъв спор — каза той и се заслуша напрегнато. — Не, друго е — чувам много гласове. — Той се надигна. — Кълна се в чука на Дрор, само някой да не е вдигнал бунт. — Посегна към Квалнир: докосването до дръжката му сякаш го успокои. — Надявах се на спокойствие до утре, преди да потеглим отново.

Джосуа също се надигна и каза:

— Да не седим и се чудим тук вътре.

Щом Исгримнур излезе и огледа ширналия се лагер, моментално му стана ясно какво се е случило.

— Пожар! — викна той на Бинабик и Джосуа, които се измъкваха зад него. — Една палатка гори, но изглежда, и други са се подпалили.

Между палатките започнаха да притичват хора, тъмни силуети, които викаха и ръкомахаха. Майки измъкваха разплаканите си деца от постелите и ги изнасяха от палатките. Навсякъде се блъскаха ужасени хора. Една стара жена се бе свлякла на колене и ридаеше, въпреки че беше далеч от пожара.

— Ейдон да ни е на помощ! — викна Джосуа. — Бинабик, Странгиард, викайте за кофи и мехове и поведете тези обезумели хора към реката — трябва ни вода! Или още по-добре смъкнете някои от водонепропускливите палатки — с тях ще можете да донесете повече!

И хукна към пожара. Исгримнур забърза след него.

Пламъците вече се издигаха високо и озаряваха нощното небе с демоничните си огнени отблясъци. Щом приближиха пожара, порив на вятъра метна към тях огнена вихрушка искри, които опърлиха със съскане брадата на Исгримнур и той почна да я гаси с ръце и да ругае.

Тиамак се свести, повърна и пое дълбоко въздух. Главата му кънтеше като пердруинска църковна камбана.

Около него се издигаха пламъци, пърлеха кожата му и нажежаваха въздуха. Той залази панически по съскащата трева към петното хладен мрак — изхода, но блъсна лице в нещо черно и хлъзгаво. Опита се да се изкатери по него и смътно усети странната му съпротива; след малко нещото се килна встрани и той зърна покрито с черна качулка бяло лице. Очите му бяха изцъклени, по устните му се беше размазала кръв. Тиамак понечи да изпищи, но устата му беше пълна с парещ пушек и повърнато. Търкулна се на една страна и си пое въздух с последни усилия.

Внезапно някой го сграбчи за ръката и го издърпа с все сила през бледоликия труп и през огнената стена. За миг му се стори, че е мъртъв. Метнаха нещо отгоре му и го затъркаляха и заблъскаха със същата неочаквана ярост, с която го бяха издърпали, след това някой го отви и той видя, че лежи на влажна трева. Пламъците ближеха небето, но той беше спасен. Спасен!

— Вранът е жив — каза някой.

Стори му се, че позна напевния глас на ситката, сега обаче прегракнал от уплаха и тревога.

— Камарис го измъкна. Как така остана буден, след като го отровиха, а успя и да убие двама Хикеда'я?

Последва неясен отговор.

След като лежа дълго неподвижен — поемаше свежия въздух с болезнени вдишвания — Тиамак се обърна на една страна. На няколко крачки от него стоеше Адиту, с почерняла от саждите бяла коса и оплескано с мръсотия златисто лице. На земята пред нея лежеше горската жена Гелое, отчасти загърната в наметало, но отдолу явно гола; мускулестите й крака блещукаха от росата — или от пот? Докато Тиамак я наблюдаваше, тя се помъчи да седне.

— Не, не бива — спря я Адиту. — В името на Горичката, Гелое, ти си ранена.

Гелое повдигна глава с усилие.

— Не — отвърна тя. Тиамак едва долови гърления й шепот. — Аз умирам.

Адиту се наведе и протегна ръка.

— Дай да ти помогна…

— Не! — Гласът на Гелое стана по-ясен. — Не, Адиту, вече е… твърде късно. Наръгаха ме… десетина пъти.

Тя се закашля и по брадичката й потече тъмна струйка, проблесна на светлината от горящите палатки. Тиамак се вторачи в полумрака. Стори му се, че зад нея вижда краката на Камарис, но и да беше така, останалата част от масивното му тяло бе скрита зад нейната сянка.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Към кулата на Зеления ангел- Част втора»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Към кулата на Зеления ангел- Част втора» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Към кулата на Зеления ангел- Част втора»

Обсуждение, отзывы о книге «Към кулата на Зеления ангел- Част втора» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x