Тад Уйлямс - Към кулата на Зеления ангел- Част втора

— Нямаме нужда от повече проклети въпроси! — изръмжа Исгримнур. — Натрупаха се достатъчно за три живота. Имаме нужда от отговори.

Бинабик разпери ръце.

— Съгласен съм с вас, херцог Исгримнур. Но отговорите не са овце, които пристигат, щом пастирът ги повика.

Джосуа въздъхна. Отвън вятърът за момент се засили и сякаш простена, разтърсвайки въжетата.

— Знам колко е трудно, Бинабик. Но Исгримнур е прав — трябват ни отговори. Нещата, които ни разказа за Звездата на Завоевателя, само увеличиха бъркотията. Онова, което трябва да разберем, е как да използваме трите Велики меча. Всичко, което ни казва звездата — ако си прав, — е, че времето ни да ги завладеем изтича.

— Тъкмо на това обръщаме най-голямо внимание, принц Джосуа — отвърна тролът. — И се надяваме скоро да научим повече, тъй като Странгиард откри нещо много важно.

— Какво е то? — попита Джосуа и се наведе напред. — Всяко нещо, човече, всяко нещо би повдигнало духа ни.

Отец Странгиард, който стоеше кротко, помръдна като че ли от неловкост.

— Не съм така уверен като Бинабик, ваше височество, че би свършило някаква работа. Първото открих преди известно време, докато пътувахме към Сесуад'ра.

— Странгиард търсеше един пасаж в книгата на Моргенес — заобяснява Бинабик, — нещо във връзка с трите меча.

— И?

Исгримнур забарабани с пръсти по калното си коляно. Беше изгубил доста време, за да закрепи здраво колчетата на палатката си в рохкавата влажна пръст.

— Онова, което, изглежда, предполага Моргенес — продължи архиварят, — е, че онова, което прави трите меча толкова важни — не, повече от важни, могъщи, — е обстоятелството, че не са от Остен Ард. Всеки от тях по някакъв начин се противопоставя на Божиите и природните закони.

— Как така?

Принцът слушаше напрегнато. Исгримнур бе малко разочарован, че разчепкването на подобни загадки задължително занимава Джосуа повече от недотам екзотичните задължения на един владетел като цената на житото и законодателството за поземлената собственост.

Странгиард изглеждаше разколебан.

— Гелое би могла да обясни по-добре от мен. Тя повече разбира от тези неща.

— Би трябвало вече да е тук — обади се Бинабик. — Дали да не я изчакаме още малко?

— Кажете ми, каквото можете — настоя Джосуа. — Денят беше тежък и съм уморен. А и жена ми не е добре и не искам да съм далеч от нея.

— Разбира се, принц Джосуа. Съжалявам. Разбира се. — Странгиард се съсредоточи. — Моргенес твърди, че във всеки меч има нещо, което не е от Остен Ард — не е от нашите земи. Трън е направен от камък, който паднал от небето. Блестящ гвоздей, който някога се наричал Минияр, е изкован от железния кил на кораба на Елврит, доплувал по морето от Запад. Това са земи, които нашите кораби вече не могат да открият. — Той се изкашля. — А Печал е едновременно от желязо и от ситско вълшебно дърво, които са несъвместими. Самото вълшебно дърво, както ми каза Адиту, е докарано като фиданка от мястото, което нейният народ нарича Градината. Нито едно от тези неща не би трябвало да е тук, нито едно от тях не би трябвало да е използваемо… освен може би чистото желязо от кила на кораба на Елврит.

— В такъв случай как са били направени тези мечове? — попита Джосуа. — Или тъкмо това е отговорът, който все още търсите?

— Моргенес споменава едно нещо — намеси се Бинабик. — Написано е и в един от свитъците на Укикук. Нарича се „Слово на сътворението“ — бихме могли да го наречем магическо заклинание, макар че тези, които познават Изкуството, не използват такива думи.

— „Слово на сътворението“? — Исгримнур се начумери. — Пак измислици?

— Да… и не — отвърна смутено Странгиард. — В действителност не сме сигурни. Но знаем, че Минияр е бил направен от дуорите — двернингите, както ги наричате на вашия език, херцог Исгримнур, — а Печал е бил направен от Инелуки в ковачниците на дуорите под Асу'а. Единствено дуорите са притежавали знанието да произведат такива могъщи неща, макар Инелуки да го е научил. По всяка вероятност имат пръст и в изковаването на Трън или по някакъв начин е използвано знанието им. Във всеки случай възможно е, ако знаехме начина, по който са били създадени мечовете, как са били преплетени една в друга силите. Възможно е това да ни научи как да можем да ги използваме срещу Краля на бурите.

— Би трябвало да се сетя да разпитам граф Еолаир по-внимателно, когато беше тук — каза намръщено Джосуа. — Срещал се е с дуори.

— Да, и те са му разказали за участието си в историята на Блестящ гвоздей — добави отец Странгиард. — Но е възможно все пак не тяхната направа да е най-важното за нашите цели, а самият факт, че съществуват. Така или иначе, ако се появи възможност в бъдеще да изпратим съобщение на дуорите и ако те се съгласят да разговарят с нас, лично аз бих им задал много въпроси.