Дж. Уорд - Сенките

В този миг на вратата се почука отново. Тор долепи ухо до нея, а после открехна.

- Искай и ще ти се даде.

Абалон надникна вътре.

- Господарю? Съжалявам, че се натрапвам, но може ли да ви представя своята дъщеря, преди да започнем с аудиенциите за тази нощ?

Рот му махна със свободната си ръка.

- Да. Нека влезе.

Абалон се отдръпна и от другата страна долетя приглушен разговор. След малко се появи отново, водейки стройно като фиданка момиче. С русата си коса, крехка фигура и дълги крака тя приличаше на ледена принцеса.

Хубава. Много хубава. Може би дори красива... макар че не можеше да се сравнява с неговата Мери.

Абалон я поведе напред, сложил ръка върху лакътя й, преизпълнен с бащинска гордост.

- Мой почитаеми владетелю, велики кралю на...

- Да, да, достатъчно - прекъсна го Рот. - Парадайз, разбирам, че ще се нанесеш в къщата на моята шелан и нейния брат. Добре дошла.

Протегна й черния си диамант и Парадайз се поклони ниско; ръцете й трепереха толкова силно, че сякаш блещукаха на светлината от полилея.

- Господарю - прошепна тя и целуна камъка.

След това пусна ръката му и се изправи, приковала поглед в пода, превила рамене, събрала крака.

- Искаш ли да се запознаеш с кучето ми? - попита кралят.

Джордж, който винаги беше готов да го почешат зад ушите, затупка с опашка по пода.

- Погали го - каза Рот. - Позволявам ти.

Погледът на момичето пробяга по братята наоколо, без обаче да се вдигне по-високо от краката им. И тогава на Рейдж му дожаля за нея. Много от жените сред аристокрацията бяха отглеждани толкова строго, че рядко имаха възможност да бъдат сред мъже, с които не ги свързваше обща кръв... така че тя несъмнено за първи път се озоваваше в стая, пълна с толкова тестостерон.

- Хайде, Джордж. Иди да кажеш „здрасти“.

Подканяно от Рот, кучето се приближи до нея и тупна пухкавия си задник току пред нея; ушите му помръдваха, опашката му метеше пода.

- Той... момче ли е? - тихичко попита тя и като приседна на пода, протегна ръка към меката козина.

- Аха. - Рот вдигна глава. - Е, добре, задници, няма ли да се представите? И гледайте да се покажете възпитани.

Начаса всички взеха да се прокашлят. Поне докато Фюри не пристъпи напред и не се зае да ги представи един по един. Което вероятно беше добра идея - той бе най-близкото подобие на изискан мъж, което можеше да се открие между тях.

- Радвам се, че си тук - каза той. - Аз съм Фюри... Всички страшно харесваме баща ти, между другото. Свестен тип.

Абалон само дето не полетя във въздуха.

Парадайз срещна жълтите очи на Примейла и се усмихна срамежливо.

- Здрасти.

- Този тук е моят близнак. - Той посочи към Зи. Зейдист, който прекрасно си даваше сметка какво впечатление прави с белега, пресичащ лицето му, се държеше назад, но вдигна ръка за поздрав. Парадайз потръпна. - Зейдист е обвързан и има дъщеричка, на име Нала. Много е красива... ето, виж.

Фюри й показа телефона си и Парадайз погледна снимката на екрана. Вдигна очи към Зейдист. Отново погледна снимката.

- Момиченцето ми - каза Зейдист с дълбок глас. - Тя е па две години и красива като майка си.

Начаса Парадайз се отпусна. Фюри й представи Вишъс (който кимна) и Бъч (в чието „Здрасти, как си?“ ясно се долавяше бостънски акцент), Джон Матю, Блей и Куин. Последен беше Рейдж.

- А онзи Брад Пит ей там е Холивуд.

Рейдж се усмихна.

- Радвам се, че си тук.

Погледът на Парадайз се задържа върху него и очите й се разшириха. Ала не защото бе уплашена. Съвсем не.

- Да, хваща окото - обади се някой. - Поне докато не го опознаеш.

- Мнооого смешно - не остана длъжен Рейдж.

Те заприказваха, а Рот й зададе няколко въпроса, за да я накара да говори за себе си. Парадайз насочи вниманието си към него, а мислите на Рейдж се върнаха към времето, преди да срещне своята Мери. Тогава без съмнение щеше да си опита късмета с това невинно момиче... и щеше да успее. Някога той имаше стопроцентна успеваемост, докато чукайки всичко, което мърда, контролираше звяра си. Което беше добре за него, но не и за жените, които може би биха предпочели да запазят целомъдрието си.

А Парадайз, сигурен бе той, бе една от тях.

Така че, да, радваше се, че я беше срещнал сега, когато не съществуваше абсолютно никаква възможност между тях да се случи нещо. Той се беше обвързал със своята девица, точно както Вишъс бе казал, че ще стане, и животът му беше спасен.

По някаква причина усети, че го обзема лошо чувство.

Бръкна в джоба си и извади мобилния телефон. Провери съобщенията си.