Дж. Уорд - Сенките

Парадайз сви крака и обви ръце около коленете си.

- Нещо лошо ли съм направила?

- О, не. - Той поклати глава, без да сваля очи от нея. - Ти си най-добрата дъщеря, за която би могъл да си мечтае един баща.

Телефонът й замлъкна и тя се зачуди колко ли от възгледите на Пейтън споделяше баща й. И колко ли пъти щеше да й позвъни Пейтън.

- Трябва да си събереш някои вещи - каза баща й.

Парадайз се сепна.

- Защо?

- Ще те помоля да напуснеш къщата за няколко седмици.

Заля я студена вълна.

- Какво съм направила?

- О, обич моя. - Той се приближи и коленичи. - Нищо. Просто ми се струва, че ще ти хареса да имаш работа.

Сега бе ред на нейните вежди да подскочат високо.

- Наистина ли?

Беше повдигнала този въпрос преди доста месеци, когато поредната нощ, запълнена с уроци по пиано и сложни бродерии, я беше накарала да се почувства така, сякаш полудява. Ала баща й бе отказал тактично в интерес на нейната безопасност... довод, който тя уважаваше, но и който я бе подразнил.

Трудно бе да се отрече, че светът бе опасно място за един вампир.

- Какво се промени? - А после си спомни за техния далечен роднина. - Почакай, онзи мъж ще остане ли тук?

- Това няма нищо общо с него. Работата ми като пръв съветник става все по-сложна и тежка и се нуждая от някого, на когото мога да се доверя с делата на краля. Не се сещам за никой по-подходящ от теб.

- Наистина ли? - Парадайз присви очи. - И няма никаква друга причина?

- Това е самата истина. Кълна ти се. - Той се усмихна. - Е, какво ще кажеш... искаш ли да работиш заедно с мен?

Парадайз прегърна баща си, обзета от внезапен прилив на щастие.

- О, благодаря ти! Да! Нямам търпение!

Той се засмя.

- Много добре. Само че ще се наложи да се преместиш в имението за аудиенции на краля. Не се тревожи, няма да бъдеш сама. Можеш да вземеш прислужницата си, а Братството се грижи в къщата да има достатъчно персонал...

Парадайз скочи на крака и изтича до дрешника си. Отвори вратите и извади куфарите си на „Луи Вюитон“.

- За половин час съм готова! Петнайсет минути! - Трескаво заотваря чекмеджета и се залови да вади бельо, сутиени, потничета. - Ще повикаш ли Вучи? Тя толкова ще се зарадва!

Смътно чу как баща й се засмя.

- Както наредите, милейди. Както наредите.

РЕЙДЖ ПРИЕ ФОРМА НА МОРАВАТА ПРЕД ИМЕНИЕТО НА ДАРИЪС и отиде до входната врата. В мига, в който прекрачи прага, чу хор от ахвания и погледна наляво. В гостната имаше групичка цивилни, скупчили се неловко, сякаш им беше неудобно да седнат на разкошните, покрити с коприна мебели. При вида му очите им се разшириха.

Да, репутацията му все още го предхождаше.

Мамка му, правиш безразборен секс няколко века и хората не могат да го забравят дори когато си почтено обвързан. Беше адски дразнещо и обикновено той би се приближил и би се представил само за да има повод да намеси името на Мери в разговора.

Тази вечер обаче се отправи към затворената врата на онова, което някога беше трапезарията.

- Аз съм - каза, след като почука два пъти.

Тор отвори с едно „Как е?“ и Рейдж пристъпи в огромната почти празна стая - вътре имаше само кресла, писалище с офис стол и още няколко места за сядане, в случай че по време на някоя аудиенция имаше публика, която трябва да се настани някъде.

- Никакви експлозиви - тъкмо казваше Рот, седнал в едно от креслата. - Никакви капани.

Ви си запали цигара и когато издиша, до обонянието на Рейдж достигна миризмата на турски тютюн.

- Двамата с Холивуд претърсихме мястото из основи. Очевидно е, че са били там. Тъкмо си бяха тръгнали, доколкото можахме да преценим. Но не си бяха дали труда да се опитат да ни погодят някоя мръсотия.

С десницата си Рот галеше светлата глава на кучето, което му помагаше да се придвижва. Джордж, който обожаваше своя стопанин, се бе обърнал към него, предлагайки му доверчиво гърлото си.

- Значи, Троу не ни е излъгал.

- Не и за това - измърмори Ви.

- Интересно.

Рейдж огледа лицата на братята си. Зи и Фюри стояха един до друг, както винаги. Куин беше от другата страна на Зи, до него - Блей и Джон Матю, макар те да не бяха членове на Братството. Бъч беше срещу краля, облегнал ръце на облегалките па едно кресло; Ви беше до него, Тор стоеше до вратата.

- А сега какво? - попита Рейдж.

- Ще чакаме. - Рот се приведе напред и почеса кучето по врата. - Ако е решил да забърка някоя гадост, сам ще си надене примката. Аристокрацията трябва да бъде държана под наблюдение... ще се нуждаем от вътрешен източник. Някакви идеи?