Дж. Уорд - Сенките

- И сега искаш да пуснем възпоминателна марка - измърмори Бъч.

Веждите на Рот подскочиха, показвайки се над тъмните очила, сякаш не му беше приятно останалите да се намесват.

- Смяна на посоката, така ли?

- Целите на Кор вече не са и мои.

- Нима?

- Отдавна трябваше да го направя. - Троу хвърли поглед през рамото си... за неудоволствие на Абалон, към когото беше насочено вниманието му. - Както моят братовчед знае, аз нямам войнишко потекло. Поради обстоятелства извън моя контрол бях принуден да се възползвам от съмнителната милост на Кор. В замяна трябваше да му се отплатя със службата си. Както знаете, след като ме намерихте облян от кръв в онази уличка преди много, много месеци, той обикновено не се хаби с приказки, когато си осигурява лоялност.

Да, вярно бе, спомни си Абалон. Преди известно време братята бяха открили Троу, оставен да умре от рана в корема, която не беше нанесена от лесърско острие. Всъщност, доколкото Абалон беше чул, Троу бе ранен от самия предводител на шайката. Братята го бяха прибрали, за да се опитат да получат информация, след което го бяха пуснали да си върви със съобщение за Кор.

Говореше се, че Лейла му беше давала от кръвта си, докато той беше на прага на смъртта; предложила бе вената си на онзи, когото бе смятала за благороден воин, а не враг на краля.

Истинска каша.

Ноздрите на Рот се разшириха, сякаш изпитваше миризмата на Троу.

- И какво очакваш да направя аз с тази новина? Не се засягай, но това, къде си и с кого си свързан, изобщо не ме засяга.

- Ами информация за това, къде спят шайката копелета?

- И ти ще ми я дадеш. - Гласът на Рот звучеше отегчено.

- Мислиш, че лъдса?

- Да си чувал за Троянското копеле? - процеди Ви. - Защото в момента точно него гледам.

Рот стисна челюст.

- Дай ни адреса, щом искаш. Но също като политическите ти симпатии, свърталището на шайката копелета определено не е начело на списъка ми със задачи.

- Значи, си глупак...

Като един братята се хвърлиха напред и единствено мощният вик на Рот им попречи да смъкнат кожата от тялото на Троу.

Кралят се приведе напред и понижи глас почти до шепот.

Направи си услуга, задник такъв, и го карай по-кротко. Тези бесни копелета тук имат склонност невинаги да чуват, дори когато става дума за заповеди от моя страна, а и те харесват толкова малко, колкото и аз. Ако искаш да доживееш до следващия залез, внимавай какви ги говориш.

- Би трябвало да те интересува какво прави Кор - не отстъпваше Троу. - Той е способен на всичко, а войниците му страдат от същата всеотдайна преданост, с която се отнасят и твоите към теб.

Рот се изсмя и този звук бе по-зъл и смъртоносен от неприкритата агресия, която братята бяха показали току-що.

- Благодаря за съвета. Ще го имам предвид. Абалон?

Абалон изписка и подскочи напред.

- Да, господарю.

- Възнамеряваш ли да приемеш този мъж в дома си? Като роднина?

- Не, вече му казах, че още тази нощ трябва да си тръгне.

- Не го гони само заради мен. Все ми е едно дали ще остане, или ще си тръгне.

Абалон се намръщи... и се запита дали това не означава, че ще бъде понижен.

- Верен съм единствено и само на вас. В моите очи той е опетнен, независимо с кого е свързан сега.

Рот издаде неопределен гърлен звук и отново обърна лице към Троу.

- Казваш, че с Кор имате различни приоритети?

- Да.

- И не възнамеряваш да следваш неговите цели?

- Не. Определено не възнамерявам.

Последва пауза, в която ноздрите на Рот се разшириха, сякаш отново искаше да изпита миризмата му.

- Много добре тогава. - Кралят кимна на личната си охрана. - Да си вървим. Чака ме истинска работа.

Никой не помръдна. Нито братята. Нито Троу. Най-малко пък Абалон, който имаше чувството, че мокасините му бяха залепнали за пода.

- Ви - изплющя гласът на краля. - Да си вървим.

След един неловък момент Вишъс и Бъч пристъпиха напред и като застанаха от двете страни на краля, излязоха заедно с него, следвани от Зейдист. Другите останаха в стаята, за да охраняват Троу, докато кралят не се озовеше на безопасно място извън имението.

- Абалон - обади се Рот, когато стигна до входната врата.

При звука на името си Абалон побърза да излезе и прекоси фоайето, а сърцето му се блъскаше в гърдите. Отдавна знаеше колко много обича своя крал, но мисълта, че може да изгуби мястото си да помага на обикновените граждани да се срещат с него и да намират помощ...

- Не , не си уволнен - прошепна Рот. - За бога, какво ще правя без теб?