Дж. Уорд - Сенките

Освен това Троу просто се беше оттеглил в една стая за гости и бе заспал, сякаш се възстановяваше от сериозна рана, без да създаде повече неприятности от който и да било друг гостенин.

И все пак.

Минутите течаха, Абалон крачеше из стаята...

- Добре ли си?

Абалон се обърна толкова рязко, че скъпите му мокасини изскърцаха върху полирания под.

- Господарю...!

Незнайно как, Рот бе успял да влезе не само в къщата, но и в стаята, без да се чуе нито звук... и не за първи път Абалон бе изпълнен от страхопочитание. Кралят беше висок над два метра и толкова мускулест, че воинската му природа бе физическо присъствие, от което на човек му идваше да закрие главата си с ръце и да се предаде, само и само да се махне от пътя му. С черната си коса, която се спускаше чак до хълбоците, и тъмните очила, които криеха слепите му очи от всички, освен от възлюбената му кралица, той бе едновременно аристократично красив и брутално властен. И разбира се, да не забравяме и външните признаци на високопоставеното му положение: черният диамантен пръстен на ръката, с която държеше кинжала, и татуировките, които се спускаха от вътрешната страна на ръцете му, описвайки родословието му.

Излъчването му винаги действаше на Абалон като шок, независимо колко часове прекарваше в негово присъствие. Нещо, което важеше с особена сила в нощ като тази.

Кралят се наведе и отвърза Джордж, своето куче водач, след което погледна през рамо.

- Бъч? Ще ми дадеш ли минутка тук?

- Имаш я.

Братът с бостънския акцент се приближи до плъзгащата врата и докато панелите се затваряха, Абалон си помисли, че никога не бе очаквал един ден самият той да поиска аудиенция при краля.

Ноздрите на Рот се разшириха.

- Нещо те тревожи.

По някаква причина на Абалон му се прииска да коленичи.

- Опитах се да се свържа с вас, господарю.

- Да, знам. Като никога прекарвах деня в Манхатън със своята шелан. Получих съобщенията едва преди пет минути и прецених, че за каквото и да става дума, най-добре да го направим очи в очи.

- Действително.

- Е, какво става?

Прескъпа Скрайб Върджин, сигурно това бе усещането да изневериш на онази, е която си обвързан, помисли си Абалон.

- Аз...

- Каквото и да е, можеш да ми кажеш. И ще се справим с него.

- Аз, ъъъ, имах посещение тази сутрин, точно преди изгрев-слънце. Мой братовчед.

- И това не е,добра новина?

- Става дума за Троу.

Вместо да се сепне или да изругае, кралят се изсмя тихичко... доста наподобяваше мъркането на голяма котка, предвкусваща ядене.

- Положението се оплита. Не ми каза, че ти е роднина.

- Защото не знаех. Научих го от една трета братовчедка. Мисля, че е родство по брак. Ако бях имал някаква представа...

- Не се тревожи. Не си отговорен за семейното си дърво. -Ноздрите му отново се разшириха. - Предполагам, че не е бил добре дошъл в дома ти.

- Не, господарю. Приех го единствено защото в замяна ми предложи информация за шайката копелета. Твърди, че ги е напуснал и е готов да ни разкрие тяхното местоположение, стратегията и плановете им.

Кралят се усмихна, разкривайки вампирски зъби, дълги като ками.

- В такъв случай определено искам да се срещна с него.

Абалон се поддаде на инстинкта си, приближи се и коленичи на голия дървен под.

- Господарю, трябва да знаете...

Кралят сложи ръка на рамото му и дланта му бе толкова огромна, че сякаш обгърна цялото тяло на Абалон.

- Верността ти е към мен и само към мен. Усещам го по миризмата ти. Чувствам го. Забрави угризенията. Сега той е в дома ти, така ли?

- Да.

- В такъв случай ще отида при него.

- Не предпочитате ли да изпратите някого?

- Нямам какво да крия и не се боя нито от него, нито от Кор и неговата шайка момичета. Забрави ли, че веднъж вече се опитаха да ме убият? Не се получи. Опитаха се да ме свалят от престола? Все още съм на него. И с пръст не могат да ме докоснат.

Сякаш прочел мислите му, Рот протегна черния диамант и Абалон улови онова, което му предлагаха, и докосна устни до свещения камък, сгрян от плътта на огромния мъж.

- Бъч - извика Рот. - Обади се на Братството. Отиваме на гости.

Братът изрева нещо от другата страна на вратата, а кралят се наведе, за да погледне в очите на Абалон.

- А сега, съветнико, искам да пренасрочиш аудиенциите, планирани за първите два часа тази вечер.

- Да, господарю. Незабавно.

- А след това отиваме у дома ти.

- Каквото наредите, господарю. Каквото наредите.

Онзи, който спаси Трез от пленничеството му, изобщо не се оказа живо същество. Не беше дори и предмет. Свободата си, когато най-сетне дойде, той дължеше на един невзрачен отдушник в горния десен ъгъл на огромните покои, в които беше пленен.