Дж. Уорд - Сенките

- Не това имах предвид.

Рив се наведе и му протегна десницата си.

- Всичко, което имам, е твое.

Трез примига яростно. И прокара ръка през очите си.

- Приятелството ти е всичко, от което се нуждая, мой човек. Защото то е безценно.

* * *

Докато излизаше от мъжката съблекалня, Ай Ем се увери, че копчетата на ризата му са закопчани правилно. Душът беше траял не повече от пет минути, но водата беше леденостудена и той като че ли се чувстваше малко по-добре.

Трудно бе да се каже, като се имаше предвид какво му беше на главата.

Спря, когато вдигна поглед и видя Трез и Рив, стиснали десници. По някаква причина този безмълвен момент между двамата мъже го върна към нощта, в която Трез беше избягал.

Колко странни бяха пътищата, които се пресичат, когато най-малко го очакваш.

Рив вдигна очи в същия миг, в който двамата си пуснаха ръцете.

- Здрасти, Ай Ем.

- Здрасти, мой човек.

Сякаш се намираха на погребение или нещо такова, двамата се срещнаха по средата и се прегърнаха, потупвайки се по раменете, както правеха мъжете, когато във въздуха витаят твърде много чувства. Миг по-късно Рив си тръгна, без да поглежда назад - прекрачи в офиса, подпирайки се за равновесие на червения си бастун, а дългото до пода палто се развяваше зад него.

- Радвам се, че дойде - каза Ай Ем, поглеждайки към затворената врата на стаята за прегледи. Очевидно все още къпеха Селена.

Ама че нощ. Ден. Каквото и да беше.

- Аха.

Ай Ем си погледна часовника. Я виж ти. Осем часът вечерта. Слънцето беше залязло. Бяха тук повече от дванайсет часа.

- Е, ще ми кажеш ли какво има? - попита Трез.

Ай Ем отпусна ръка и погледна брат си.

- За какво говориш?

- О, я стига. - Трез изруга изтощено. - Да не мислиш, че не си ми ясен като отворена книга? Наистина ли?

Ай Ем направи няколко крачки. Върна се. Отново направи няколко крачки.

- Още добри новини, а? - измърмори Трез.

- Аха.

- Изплюй камъчето. Поне единият от нас ще се почувства по-добре.

- Съмнявам се.

- Сякаш нещата могат да станат още по-гадни?

- Кралицата е родила.

- И?

- Не е то.

Трез затвори очи и сякаш се свлече в собствената си кожа.

- Как само улучиха момента.

- Ето защо С’Екс ти е звънял. Когато ти не отговори, той ме намери и... ами, да.

Трез изпусна дъха си.

- Знаеш ли каква фантазия си имам? Не е нищо еротично. А добра новина. Поне веднъж в шибания си живот бих искал да получа някоя добра новина.

- Те са в траур. - Трез поклати глава и Ай Ем отново се почувства ужасно. - Разполагаме с една седмица, а после...

- А после те ще си поискат обратно техния вибратор от плът и кръв.

Докато отново приковаваше поглед в затворената врата на стаята за прегледи, Трез като че ли остаря пред очите на Ай Ем, кожата на лицето му сякаш се отдели от костите под нея, ъгълчетата на очите му увиснаха надолу, устните му се отпуснаха.

- Трез...

- Кажи на С’Екс, че искам да се срещна с него. Не мога да си тръгна сега заради...

- Не обмисляш сериозно да се върнеш, нали?

Погледът на Трез не се откъсваше от затворената врата.

- Трез. Отговори ми. Нали не възнамеряваш да се върнеш?

Мълчанието се проточи и Ай Ем изруга.

- Трез? Ехо?

- Налага се да се срещна със С’Екс. Но това трябва да бъде след... - Трез се прокашля. - Така де. След това.

Ай Ем кимна, защото какво друго би могъл да направи? Не можеше да вини брат си за това, какво поставя на първо място. За съжаление, с’хийб нямаше да проявят подобно разбиране.

И именно тук щеше да се намеси той. За нищо на света нямаше да позволи някой да притиска брат му, докато се случваше това със Селена. Не го интересуваше какво ще се наложи да направи - Трез щеше да е свободен, за да се грижи за своята жена.

Майната й на кралицата.

ЛЕЙЛА ИМАШЕ ЧУВСТВОТО, ЧЕ Я ПРЕСЛЕДВАТ, ДОКАТО НАТИСКАШЕ педала на газта и стискаше с две ръце волана на бледосиния си мерцедес. Куин й беше купил този Е350 4matic, каквото и да означаваше това, преди три месеца. Беше искал да й вземе нещо по-лъскаво, по-голямо, по-бързо, но в крайна сметка седанът бе моделът, в който тя се бе чувствала най-удобно. Беше си избрала цвета, защото й напомняше за баните в Светилището.

Селскостопанските земи, заобикалящи Колдуел, се простираха наоколо, следвайки възвишения и долини. Колко обичаше тези прекрасни, ширнали се поля, върху които през юли и август изкласяваше царевица, само за да бъде обръсната като брада през неплодородните месеци. Вече познаваше цялата местност наизуст, пътя, който изкачваше едно определено възвишение и я отвеждаше до една определена поляна, до едно сега важно дърво.