Дж. Уорд - Сенките

- Колко далеч? - попита Лейла, пронизана от нов пристъп на страх, от който сърцето й отново заби учестено.

- Десет мили. - Кор свали прозореца си съвсем малко и пое голяма глътка въздух, сякаш се опитваше да долови някаква миризма във въздуха. - Там ще сме на сигурно място.

- Отвличаш ли ме?

Той се сепна.

- Не. Както винаги, ти си свободна да идваш и да си отиваш.

- Добре.

Надяваше се, че казва истината. Молеше се да е така. Което говореше страшно много за смъртоносната игра, която беше подхванала.

Това трябва да спре, помисли си тя. Водеше се война с лесърите. Той беше изменил на нейния крал.

Бременността й напредваше.

Проблемът бе, че не знаеше как да разплете въжетата, които ги свързваха.

* * *

Рейдж беше последният от братята, материализирал се на моравата пред имение, което сякаш бе слязло от страниците на някое особено лъскаво списание. Докато оглеждаше внушителната постройка, в главата му отекна гласът на разказвача от стария сериал за „Ватман“: „Междувременно, обратно във великолепното имение „Уейн“.

Къщата в стил „Тюдор“ се издигаше в задната част на грижливо поддържани морави, сякаш бе прекалено добра, за да общува с когото и да било, освен с Белия дом; осветлението вътре беше запалено.ц я обгръщаше в мек жълт разкош, сякаш лампите до една имаха златни абажури. Един иконом тъкмо минаваше забързано пред редицата прозорци, облечен с официална униформа, достойна за самия Фриц.

Вероятно водеха при един и същи шивач.

- Готови ли сме за Негово кралско Височество? - сухо попита Ви.

Петимата изръмжаха утвърдително и Вишъс се изпари. Планът бе да се присъедини към Бъч в чисто новичкия му рейндж роувър, паркиран на около четири мили на изток. Кралят седеше на мястото до шофьора и негодуваше заради всички тези мерки за сигурност. Бъч и Ви щяха да го докарат дотук с колата... след като бяха подготвили цял куп начини да го разкарат от там, ако положението вземеше кофти обрат.

На Рейдж изобщо не му харесваше, че го водят да се срещне с Троу, но Рот отказваше да изпрати свой представител, така че какво друго им оставаше? Да го завържат за някой шибан стол, та да не може да дойде сам?

- За ваше сведение не мога да ви гарантирам, че няма да накълцам онова копеле на парченца. - Рейдж извади един от черните си кинжали.

- Аз ще го държа да не мърда - подхвърли някой в отговор.

От север долетя студен вятър, разпилявайки сухи листа върху тежките му ботуши, и Рейдж хвърли поглед през рамо. Нищо не се движеше отляво. В храстите нямаше никого. Във въздуха не се усещаха никакви лоши миризми.

Ала той беше на нокти.

Е, много ясно. Каквото и да е свързано с шайката копелета, определено не бе, като да прекара нощта, изтегнат на дивана вкъщи, преструвайки се, че не гледа „Скандал“. Или „Истински съпруги от Ню Джърси“, ако Ласитър беше добарал шибаното дистанционно.

Десет минути по-късно рейндж роувърът се зададе иззад завоя на алеята и изкачи възвишението, а фаровете му осветиха къщата и малката им групичка.

Бъч обърна пред имението, така че джипът да е готов за бягство, ако се наложи, а после Рот отвори вратата си и слезе. Извисяваше се високо над покрива на колата и за разлика от тях, не носеше нито палто, нито яке. Само черна риза. Която криеше задължителната бронирана жилетка.

Поне това имаха.

Благодарение на Бет.

Рейдж и останалите обградиха Рот с телата си и поеха напред. В мига, в който стигнаха до входа, Абалон им отвори, сякаш се беше взирал през прозореца в очакване да се появят.

-Господарю. Братство. Добре дошли в дома ми.

Първият съветник се поклони дълбоко под одобрителния поглед на Рейдж. Апълботом 6беше един от малцината аристократи, които Рейдж познаваше, който притежаваше не само акъл, но и сърце под лъскавата си префърцунена фасада.

- Оттук, ако обичате? - покани ги той, махвайки е ръка.

Част от предварителната им уговорка бе срещата да се състои в библиотеката. Един от прозорците щеше да е открехнат леко, в случай че се наложи Рот да се дематериализира. Троу, който щеше да чака в отделна гостна, щеше да бъде доведен и изведен от един от братята.

Имаше и още едно-две условия.

След като се озова в пълната с книги стая, Рейдж й направи бърз, но старателен оглед и заяви:

- Нека отида да доведа онзи задник.

- Сигурен ли си? - попита Ви.

- Няма да го изям. Засега.

Сложи край на всякакви по-нататъшни възражения, като излезе във фоайето, където Абалон крачеше напред-назад е вид, сякаш бе потънал в спор със себе си дали да повърне върху обувките си, или да се опита да стигне до банята, преди да се е издрайфал.