Дж. Уорд - Сенките

Всяка нощ той имаше между двайсет и двайсет и пет дилъри из колдуелските улици, работещи на смени от по четири часа. Смените бяха изключително важни. Проточеха ли се над двеста и четиресет минути, убийците носеха у себе си прекалено сериозни активи и можеха да изгубят твърде много, ако бъдеха прибрани от ченгетата или убити от Братството. Толкова много, че да започнат да им идват разни идеи.

Беше научил как да се оправя с бизнеса, когато все още беше човек и пласьор на дребно, опитващ се да се добере до нещо по-мащабно. А истината бе, че Омега имаше нужда от него. Не обратното.

Всеки път избираше различен маршрут, за да отиде при доставчика си, като много внимаваше да не му се лепне някоя кола, за да е сигурен, че не го следят нито ченгетата, нито онези от Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия. Освен това никога не говореше по телефона с доставчика си - технологичният напредък в редиците на местните и федералните агенти го правеше прекалено рисковано. Плановете се уговаряха и променяха на място, а ако някоя от двете страни не се появеше, влизаха в действие предварително съгласуваните резервни планове, които гарантираха, че ще се срещнат отново.

Никой от хората му нямаше представа за самоличността на доставчика му и това трябваше да си остане така. Някога и той бе там, където се намираха те сега... последното, което искаше, бе някой да се полакоми за мястото му.

А фактът, че доставчикът му беше вампир? Ама че смешно.

Размяната за тази седмица беше насрочена за деветдесет минути след залез-слънце, не много далеч, но не и твърде близо до каменоломната. Отне му поне четиресет и пет минути по магистралата, за да отиде в района на срещата, а после беше време да кара полека. Когато навлезеше в полята, трябваше да се движи по запуснат еднопосочен път. Отбивката беше обрасла в дървета и храсталаци, които я превръщаха в същински тунел, а на светлината от фаровете му се виждаше знак, предупреждаващ за опасност от тресавища.

След около двеста метра господин К. ги угаси. Също като доставчика си и той беше програмиран така, че да действа спокойно на тъмно, и сега на очите му им бе необходима само секунда, за да се настроят.

Благодаря ти, Омега.

Отбивката, която търсеше, се появи от лявата му страна след около четвърт миля и той подкара още по-бавно. В миналото, когато все още беше човек, сърцето му винаги се разтуптяваше по-силно, когато настъпеше моментът за подобна размяна. Сега не само че в гърдите му не тиктакаше никакво сърдечно оборудване, но и от стреса нямаше и следа. Шефът му така беше барнал шасито и химията на мозъка му, че той бе в състояние да се справи с всичко, което би могло да се случи, със или без конвенционалната подкрепа на пистолети и амуниции.

Така че, не, не се тревожеше. Въпреки че много скоро близо милион долара щяха да преминат от един криминален елемент в ръцете на друг.

Когато най-сетне стигна до мястото на срещата, рейндж роувърът на „партньора му“ вече беше спрял на квадратната просека, а по изпомачканите фиданки и храсталаци личеше, че е обърнал, готов да си тръгне. Господин К. се приближи откъм мястото на шофьора и двамата свалиха прозорците си.

Вампирът, който се занимаваше с вноса на дрогата, си беше чиста проба Дракула - сресана назад черна коса, очи като лазерния мерник на някой глок, остри вампирски зъби и излъчването на някой, който обича да причинява болка.

Умът му обаче действаше като този на господин К.

- Четиристотин - каза господин К. и като се пресегна, взе сака.

Подаде сака през прозореца, вампирът го пое и му върна друг, досущ катр първия.

- Четиристотин.

- Четиресет и осем? - попита господин К.

- Четиресет и осем. Сто четиресет и девет и четиресет.

- Залез-слънце. Деветдесет.

- Залез-слънце. Деветдесет.

Двамата вдигнаха прозорците си едновременно, вампирът натисна газта и отпраши, без да пали фарове.

Господин К. обърна и го последва; в мига, в който стигнаха до асфалтирания път, доставчикът пое наляво, а той - надясно.

Никакви свидетели. Никакви усложнения. Пълен синхрон.

За двама заклети врагове от противниковите лагери във войната, те се разбираха просто чудесно.

* * *

Абалон, син на Абалон, прие физическите си очертания пред историческа къща в един от най-богаташките квартали на Колдуел. Идваше в красивото имение за двеста седемдесет и първа нощ.

Глупаво бе да брои, разбира се, но то беше по-силно от него. Неговата шелан беше починала, а дъщеря му съвсем скоро щеше да бъде представена на глимерата за обвързване, така че назначаването му за първи съветник на Рот, син на Рот, бе единствената годишнина, която можеше да очаква. Не минаваше и нощ, в която да не се гордее с това, че се бе оказал достоен за името на баща си, служейки на трона.