Дж. Уорд - Сенките

Сложи Мери в скута си и плъзна длани по ръцете й, а после се наведе и я целуна, впивайки устни в нейните, за да затвърди усещането, че отново са заедно. Нямаше си обаче доверие, затова бързо се откъсна от нея. Ако продължеше още малко в същия дух, нищо чудно да се озове отгоре й насред чакалнята.

Което едва ли би зарадвало Хавърс особено.

Неговата Мери се усмихна и прокара пръсти през косата му.

- Имам чувството, че не съм те виждала от година.

- Аз също, само че при мен е около десетилетие.

Така де, и какво, ако беше изплезил език по нея?

- Добре ли си? - попита тя.

- Не, започнал съм да вехна. Не съм ял, не мога да спя и се чувствам така, сякаш някой е сложил сърбящ прах в боксерките ми.

Мери се разсмя.

- Толкова ли е зле? Май би трябвало да се чувствам поласкана, а?

Той се приведе към нея и каза тихичко:

- Освен това получих тендовагинит на лявата китка.

- От какво? - провлачи тя.

- Ти как мислиш? - Рейдж зарови лице в шията й. Ухапа лекичко вената й. - Все с нещо трябваше да си запълвам времето в брачното ни легло. И под душа. И веднъж в килера.

- В килера? На долния етаж?

- Имахме пресни картофи за Последното хранене. Напомниха ми за теб гола.

Тя отново се разсмя и Рейдж затвори очи, оставяйки щастието да отекне в главата му.

- Как е възможно? - попита го.

- Приличат на гърди.

- Не приличат!

- Не казах, че приличат на хубави гърди. - Зацелува я по врата, спускайки се до ключицата й. - Нито пък на твоите гърди, които, държа да вметна, са най-съвършените, които ще видя някога. На този или онзи свят. Или каквото ни очаква след това.

- Толкова си отчаян, че ти става дори от въглехидрати?

- Те не бяха ли скорбяла? А между другото, в килера го направих два пъти. Защото, след като свърших първия път, видях, че съм застанал до консервите с праскови. - Ръката му се плъзна скришом по бедрото й. - Можеш да се досетиш за какво ми напомниха те.

О, да, помисли си, когато уханието й се промени и въздухът наоколо натежа от възбудата й.

Изведнъж той се дръпна назад.

- Хей, имаш ли минутка?

Тя се прокашля, сякаш се опитваше да се съсредоточи.

- Да, разбира се. Проблем ли има?

- Трябва да ти покажа нещо в колата ми.

- Взел си понтиака?

- Трябваше да ти донеса нещата и реших да го поразходя.

- Колко хубаво. - Тя се изправи и се протегна по начин, по който на Рейдж му се прииска да вземе гърдите й в шепите си. Всъщност страшно бих искала да подишам истински въздух за мъничко. Една почивка ще ми се отрази добре.

Докато минаваха покрай регистратурата, Рейдж тръсна сака върху плота.

- Нещо против да го оставим тук за десетина минути?

Служителката поклати глава, сякаш с гласа й изведнъж се

бе случило нещо. Както и с чувството й за равновесие, защото, когато понечи да седне, едва не се пльосна на земята.

Когато отидоха до асансьорите, Мери прошепна:

- Мисля, че те харесва.

- Кой?

- Служителката.

Рейдж се наведе към нея и отвърна:

- Спокойно би могла да бъде прахосмукачка, толкова ме интересува. С цялото ми уважение.

Докато вратите се отваряха, мъничката й потайна усмивка му се стори истински дар от Бога.

Поеха нагоре и щом се озоваха навън, той я поведе към колата, обвил ръка около рамото й, закриляйки я с тялото си. За негов късмет беше паркирал в една по-тъмна част, далеч от охранителните светлини. Съвършено.

Отвори вратата откъм шофьора, бутна седалката напред и даде знак на Мери да мине отзад. Тя се намръщи, но се наведе и се пъхна на задната седалка. Рейдж се качи след нея и зат вори вратата, доволен, че стъклата на понтиака бяха потъмнени.

- Какво има? - попита тя. - Какво става...

Рейдж взе ръката й и я постави върху твърдата си възбуда.

- Това.

- Рейдж! - Тя отново се разсмя. - Доведе ме тук само за да...

Устните му се впиха в нейните, а ръцете му се обвиха около кръста й.

- Знаеше го, когато се обвърза с мен.

Мери отвърна на целувката му, за огромна радост на Рейдж и звяра му. Не изгуби нито миг, понеже не искаше да ги хванат. Не защото имаше нещо против секса на полуобществени места, а по-скоро защото не искаше да разкъса гърлото на някое невинно копеле, дошло за лепенка и натъкнало се на онова, което те правеха. В който случай щеше да му трябва нещо много по-сериозно от лепенка.

Смъкна широкия й панталон и я намести в скута си, преди да си свали ципа. А после беше време да се залови за работа.

Резкият му тласък накара Мери да изругае, а главата й се удари в покрива на колата.