Дж. Уорд - Сенките

Така че, не, каза си той, докато рухваше върху голото й тяло, изобщо не я маркираше.

Наистина.

Ни най-малко.

ДЪРЖАХА СЕ ЗА РЪЦЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ПЪТ КЪМ ВКЪЩИ.

Докато шофираше към имението, Трез нито за миг не пусна своята кралица, милваше дланта й с палец, играеше си с новия й пръстен, час по час я поднасяше към устните си, за да я целуне.

- Всички са толкова мили - промълви тя; беше отпуснала глава на облегалката и светлините на уличните лампи хвърляха синкави отблясъци по лицето й.

- Да. Добри хора.

Мислите му се насочиха към брат му. Рейдж. Ривендж. Дори беше получил съобщение от Тор, който сам бе изминал път много подобен на онзи, по който вървеше той сега. И разбира се, доктор Джейн. Мани. Елена.

- Всички толкова силно се опитват да помогнат - каза тя.

- Аха.

- Доктор Джейн и Мани работят без почивка, мъчейки се да намерят някакво решение.

- Аха. - Отново целуна ръката й. - Така е.

- Ривендж отиде при неговите хора.

- Така е.

- А пък Ай Ем е бил в Територията ...

Трез рязко обърна глава.

- Какво?

Селена го погледна, очите й бяха натежали и сънливи.

- Ай Ем е ходил при сенките... - Изведнъж тя се намръщи. -Ау, причиняваш ми болка.

Трез се отърси и охлаби хватката си.

- Извинявай. Аз... какво каза?

Докато тя го повтаряше за трети път, сърцето на Трез задумка в гърдите му. Заповядвайки си да говори спокойно, той попита:

- Знаеш ли кога е бил там?

- Не, доктор Джейн просто го спомена, когато отидох да я видя. Ти имаше мигрена. Трез, какво има?

- Нищо. - Той отново вдигна ръката й, за да я целуне. - Нищичко.

Остатъкът от пътуването беше като от онзи сериал за раздвоената самоличност - част от него беше до Селена, а другата се втурна да намери Ай Ем и да изкрещи в лицето му нещо от рода на: Какво си мислеше, по дяволите, шибано копеле, да рискуваш живота си по този начин!?!

Или нещо такова.

- ...преоблека, преди да отидем там.

- Моля? - Трез сви надясно по пътя, който изкачваше планината. - Какво каза?

- Иска ми се да се преоблека. Сигурно здравата ще се оплескам с готвенето.

- Може да го направиш гола. Така почистването ще е страшно лесно - просто ще те пъхна под душа. А и мога да оближа тестото за кекс, ако опръска... ами която и да е част от теб.

Селена се разсмя.

- Може да ми е студено.

- Значи, ще държа ръцете си върху теб през цялото време.

- Тогава нищичко няма да успея да сготвя.

- Не подценявай възможностите на заведенията, които доставят по домовете. - Наведе се и я целуна по рамото. - Но нищо, ще направим каквото поискаш.

Когато огромното сиво имение изникна пред тях, Трез паркира пред стъпалата, както Мани беше поискал, а после заобиколи, за да отвори вратата на своята жена. Тя протегна ръка и диамантът, уловил светлината на охранителните лампи, проблесна с цветовете на дъгата.

- Обожавам го - каза тя.

- Отлично. Това беше планът.

Щом се озоваха вътре, той я отведе в спалнята си. Фриц и догените бяха сложили в дрешника му дрехи за нея и Трез трябваше да признае, че страшно му харесваше нещата й да са смесени с неговите.

Слава богу, че искаше да се преоблече, помисли си той, опитвайки да се държи възможно най-нехайно.

- Слушай, мисля да прескоча в съседната стая - каза, като внимаваше да говори спокойно. - Само за малко. Нали се сещаш, да нагледам Ай Ем.

- Добре - отвърна тя с усмивка.

В мига, в който Селена не можеше да го види повече, той оголи зъби и захвърли нехайната маска. Дори не си даде труда да почука и отвори широко вратата на брат си.

- Ай Ем! - извика, макар да се съмняваше, че той е тук.

Без да дочака отговор, извади телефона си и набра номера му. Едно иззвъняване, второ...

- Да? Трез? Какво не е наред...

- Какво, по дяволите , си мислеше?

За миг се възцари пауза.

- Моля?

- Отишъл си в шибаната Територия? - Опитваше се да не повишава глас. - Да не си откачил !

- Трез...

- Какво правиш, по дяволите!

- Няма да го обсъждаме по телефона.

- Тогава си донеси шибания задник вкъщи.

Затвори и закрачи напред-назад из стаята. Най-сетне се отърси, лепна си маска и се върна в стаята си.

- Хей, Селена?

- Да? - обади се тя от дрешника.

- Трябва да поостана тук още мъничко. Само за малко. Ако искаш, може да тръгнеш преди мен, а аз ще дойда възможно най-бързо.

Част от него си даваше сметка, че не разсъждава трезво - тя не биваше да бъде сама - ала му беше причерняло пред очите, мозъкът му беше фокусиран единствено върху идиотската постъпка на брат му.