Дж. Уорд - Сенките

- Трез, не искам да похарчиш толкова много пари за мен.

- И защо не?

- Защото би било все едно да ги хвърлиш на вятъра. Няма да го нося векове наред.

Дъхът му изскочи така, сякаш го бяха изритали в гърдите.

- Леле. Изобщо не си наясно за какво става дума, ако си мислиш, че търся някаква времева стойност за парите си. - Той улови ръцете й в своите. - Искам да постъпя с теб, както трябва. Искам... просто искам това преживяване с теб, окей? Този миг, тук и сега... - Той направи жест наоколо. - Това е нашата вечност. То се случва тук и сега. Така че нека ти купим най-огромния пръстен в това шибано място и обици, които да му подхождат. Нека просто кажем „майната ти“ на смъртта, става ли?

Селена запримигва учестено.

- О, Трез...

Трез взе един ог пръстените, които тя бе върнала върху застланата с кадифе табличка, и го плъзна върху безименния й пръст.

- Хайде, кажи го заедно с мен.

- Да кажа какво?

- Майната ти, смърт.

- Трез, не ставай абсурден...

- Хей, колкото и малко да е вероятно, ако Онази с косата ни слуша, смятам, че трябва да знае колко много я мразим. Хайде, кралице моя, кажи го заедно с мен: „Майната ти, смърт!“.

Селена вдигна свободната си ръка, за да скрие една мъничко тъжна усмивка.

- Ти си луд.

- Кажи ми нещо, което не знам... и стига си се дърпала. „Майната ти, смърт!“. - Селена измърмори думите и Трез поклати глава. - Не. По-силно. „Майната ти, смърт!“.

Тя се разсмя.

- Това не е смешно.

- Напълно съм съгласен. - Той се усмихна и й кимна, все така придържайки пръстена на върха на пръста й. - Хайде сега, все едно тя може да те чуе.

- Майната ти, смърт! - провикна се Селена. А после се усмихна широко. - Майната ти, смърт!

Трез плъзна халката на пръста й и се облегна назад, загледан в искрящото украшение.

- Знаеш ли, този наистина ми харесва.

Селена сведе очи към ръката си и се вгледа в диаманта с размерите на гроздово зърно и формата на круша.

- Майчице... толкова е голям.,

- Ти го каза.

Двамата избухнаха в смях, а после той я притегли към себе си, сложил ръка на тила й, и я целуна.

- Искаш ли да изпробваш и други?

Селена поклати глава.

- Не, този е съвършен. Искам него.

Тя протегна красивата си ръка и направи онова, което правеха жените с пръстени - присви устни и се усмихна на себе си.

„Господи, обичам те - помисли си Трез, - теб съвършена, съвършена и достойна жена.“

- Сигурен ли си, че не е прекадено скъп? - попита Селена.

- Колкото и да струва... - той отново я целуна - е твой.

* * *

Ай Ем се съблече за отрицателно време. В мига, в който остана както майка го е родила, вече искаше да я има с устата си. Въпреки че нямаше представа какво да прави с една жена от кръста надолу, беше повече от готов да го научи.

Така и не можа обаче.

Планът му се промени в мига, в който, докато се наместваше над нея, възбудата му се докосна до женствеността й...

И това беше всичко.

- Нуждая се от теб - простена, докато тя прокарваше ръце по гърба му.

- Вземи ме тогава.

Ай Ем спря с усилие.

- Но ти си добре, нали? След миналата нощ?

Господи, не можеше да се насити на бадемовите й очи и къдравата й черна коса, разпиляна по белите възглавници. Тя бе постоянно откровение, прекрасен шок, който го разтърсваше всеки път щом я погледнеше.

- Добре съм - отвърна майкен. - И съм силна благодарение на щедрата ти вена.

Обожаваше акцента й, диалектът, който се говореше в Територията, придаваше на английския й звученето на дома...

Не, не на дома, напомни си той. Неговият дом беше Колдуел.

Пъхна ръка между тях, насочвайки се, и бавно се плъзна напред, за да е сигурен, че не насилва нищо. В отговор ноктите й се впиха в кожата му, а гърбът й се изви в дъга.

- Ай Ем...

Хълбоците му поеха контрола, потъвайки и излизайки от нея, а търкането го опияни така, сякаш беше пил цяла нощ. По-силно, по-бързо... докато тя не свърши, тялото й потръпна, изпънато под неговото, а ръцете й се отпуснаха върху леглото и се вкопчиха в завивките.

Ай Ем продължи, свършвайки отново и отново. А после излезе от нея и се улови в ръка, докато оргазмът му не обля женствеността, корема, гърдите й. Ала въпреки че бе напълно в плен на онова, което правеше, част от него отказваше да признае значението му.

Той не белязваше тази жена. Той просто... не, не го правеше.

Защото, ако я белязваше, ако това бе нещо повече от невероятен секс с жена, която ужасно го привличаше, то би го поставило в невероятно трудна ситуация. Особено при положение, че брат му все така щеше да отказва да се завърне и да изпълни дълга си в Територията, и тогава Ай Ем щеше да бъде принуден да изчезне, за да не допусне брадвата, надвиснала над тях, най-сетне да се стовари върху главата на единствения кръвен роднина, който имаше значение за него.