Робин Хоб - Убиецът на Шута

Тъй че се примирявах да кръжа по краищата на техния свят — нощна пеперуда, кацнала на прозореца и надничаща вътре в топлото и светлото. Бавно започнах да изоставям личния си кабинет и вместо това да взимам работата си по преводите в стаята, където се беше родила Пчеличка. Когато тя стана на седем, прекарвах почти всяка вечер в топлата и светла стая. Меко блещукащите свещи на Моли ухаеха на пирен и лавандула, градински чай или роза, според настроението ѝ. Двете с Пчеличка плетяха и Моли пееше тихичко старите учебни песни за билки, пчели, гъби и цветя.

Бях се залисал над работата си една вечер, огънят пращеше тихо, а Моли тананикаше над някакво везмо по деколтето на една малка червена нощница за Пчеличка, когато усетих, че дъщеря ми е оставила подреждането на кълбата прежда за майка си и се е приближила до масата ми. Внимавах да не я поглеждам. Беше все едно, че колибри кръжеше край мен. Не можех да си спомня някога сама да се е доближавала до мен. Страхувах се, че ако се обърна, ще избяга. Така че продължих усърдно да копирам една стара илюстрация за свойствата на кучешкото грозде и сродните му растения. Твърдеше се, че един от видовете, който растял в пустинните райони, раждал червен плод, който бил ядлив. Бях скептичен към подобно твърдение за такова отровно растение, но въпреки това бях преписал текста и влагах цялото си старание да възпроизведа илюстрацията — звездообразни цветове и висящ плод. Бях започнал да запълвам цветчетата с жълто мастило. Това, предположих, беше довело Пчеличка до рамото ми. Слушах я как диша с отворена уста и усетих, че Моли е спряла да тананика. Нямаше нужда да обръщам глава, за да знам, че наблюдава детето ни с толкова любопитство, колкото изпитвах и аз.

Ръчичка докосна ръба на масата и запълзя бавно към края на страницата, над която работех. Престорих се, че не съм го забелязал. Топнах отново четката и добавих още едно жълто венчелистче. Тихо като гърне, къкрещо над огнището, Пчеличка промърмори нещо.

— Жълто — казах все едно, че бях Моли, преструвайки се, че разбирам мислите ѝ. — Рисувам цветчета с жълто.

Ново мърморене, този път по-високо и с повече молба в него.

— Зелено — казах ѝ. Вдигнах шишенцето с мастило и ѝ го показах. — Листата ще са в това зелено по краищата. И ще смеся зеленото с жълто за средата, и зелено и черно за жилките на листата.

Малката ръка зашари по ъгъла на страницата. Пръстите ѝ я хванаха и я дръпнаха.

— Внимателно! — предупредих я и чух нов порой от бълбукащо, умолително мърморене.

— Фиц — нежно ме укори Моли. — Тя те моли за хартия. И перо и мастило.

Извърнах глава към Моли. Тя ме гледаше втренчено. Повдигна вежди, че може да съм толкова глупав или толкова неразумен. Щастливата утвърдителна нотка в бъбренето на Пчеличка сякаш потвърди, че е права. Погледнах я отгоре. Тя вдигна личице и погледна покрай мен, но не се отдръпна.

— Хартия — казах и без колебание взех един лист. — Перо. — Беше това, което току-що бях наострил. — И мастило. — Плъзнах по масата шишенце черно мастило. Поставих листа и перото на края на масата. Пчеличка постоя мълчаливо за миг. Устните ѝ се задвижиха, а след това тя посочи с пръстче и ми изчурулика.

— Цветно мастило — уточни Моли и Пчеличка завъртя раменца от радост. Предадох се.

— Е, значи трябва да си го разделим — казах.

Преместих стол в другия край на масата, нагласих възглавница на него и поставих приборите на Пчеличка така, че да може да ги достига. Изненада ме с пъргавината, с която се покатери на този трон.

— Топваш само наострения край на перото в мастилницата… — започнах. И спрях. Бях престанал да съществувам в света на Пчеличка. Цялото ѝ внимание беше съсредоточено върху перото, което натопи внимателно в мастилото и след това го вдигна над листа. Замръзнах, докато я гледах. Явно ме беше наблюдавала от доста време. Бях очаквал да натопи перото и да зацапа страницата с мастилото. Но малката ѝ ръка се движеше точно.

Усилието ѝ не мина без петна и капки. Никой не използва перо безупречно още първия път. Но образът, който се появи на страницата, бе нарисуван подробно и сложно. Тя дръпна мълчаливо изтривалката ми за пера и почисти перото. Духна над черното мастило, за да го изсуши, след това придърпа мастилниците с жълто и оранжево. Наблюдавах я с удивено мълчание и едва усетих приближаването на Моли. Пчела, точно в мащаба на жива, изникна от перото върху хартията. Последва миг, в който Пчеличка въздъхна от задоволство все едно е изяла най-прекрасното ястие, и се отдръпна от творбата си. Огледах я, без да се доближавам до нея — нежните антенки, прозрачните крилца и ярките ивици жълто, преливащи в оранжево.