Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Ако го обича и той я обича, това не е ужасна съдба.

— Добре, ако богат благородник се влюби в нея и тя е отгледана да бъде подходяща за него, и го обича, това би могло да е по-добре, не мислиш ли?

Все още се опитвах да измисля отговор, когато Сенч добави:

— Фицбдителен нямаше никакви перспективи. Младата жена на лорд Бдителен няма никаква полза от копелето и негодува, че е по-голям от законните наследници, които е родила на лорда си. Възпитава двамата му по-малки братя да го мразят. Научих, че търсела начин да го убие. Вместо това аз го взех тук. Да го превърна в поредното полезно копеле.

— Изглежда ми достатъчно умен — казах предпазливо.

— Умен, да. Но няма острота. Ще направя с него каквото мога. Но след седем-осем години ще трябва да го пратя някъде другаде. Жената на лорд Бдителен гледа на него като на узурпатор. Вече мърмори против това, че е в двора. Тя е от най-лошия тип жени, готова да вкара злата си воля в действие. По-добре ще е за всички да го няма в Бъкип, когато тя представи двамата си сина тук.

— След седем-осем години?

— За разлика от теб, аз планирам напред за тези, които взимам под крилото си.

— И ще ме помолиш да го взема. — Намръщих се и се опитах да разгадая плана му. — Като възможен партньор за Пчеличка, когато тя порасте?

— Богове, не! Нека да не смесваме тези кръвни линии! Ще ѝ намерим някое лордче от Бъкип, поне така мисля. Но да, бих искал да си готов да го вземеш. Когато е готов.

— Готов да бъде убиец и шпионин? Защо?

Сенч поклати глава. Изглеждаше странно разочарован.

— Не. Няма убиец в него. Сигурен съм в това, въпреки че Розмарин продължава да е убедена. Тъй че ще поведа обучението му в друга посока. Полезна и за двама ни. Момчето има бистър ум. Учи почти толкова бързо, колкото теб. И има вярно сърце. Дай му добър господар и ще е верен като хрътка. И много покровителствен.

— Към Пчеличка.

Сенч се беше загледал в гаснещия огън. Кимна замислено.

— Езиците му се удават и паметта му е почти като на менестрел. Маскиран като учител, може да се впише в домакинството ти, за доброто и на двамата.

Парченцата започнаха да се наместват. „О, Сенч. Защо направо не ме помоли за услуга?“ Оформих му го в думи:

— Момчето ти харесва. На ако го задържиш тук, рано или късно, когато законородените му братя дойдат в Бъкип, ще предизвика проблеми. Особено ако си е създал приятели сред благородниците тук.

Сенч кимна.

— Той е много чаровен. Харесва му да е с хора. Обича да е край тях и те го харесват. Бързо става прекалено видим, за да е добър шпионин. И не притежава… онова, което имаме ние и което ни прави способни да убиваме.

Пое дъх, сякаш се канеше да продължи, но само въздъхна. Замълчахме умислени. Чудех се дали тази способност е нещо, което двамата имахме, или пък и на двама ни нещо ни липсваше и затова можехме да правим онези неща, които бяхме правили. Тишината беше неловка. Но не споделяхме угризение. Не съм сигурен дали съществува дума за онова, което изпитвахме.

— Ще трябва да поговоря с Моли за това.

Той ме изгледа косо.

— Какво ще ѝ кажеш?

Прехапах устна.

— Истината. Че е копеле като мен, че рано или късно ще има трудности заради това, вероятно животозастрашаващи трудности. Че е добре образован и че ще е добър учител за малкото ни момиченце.

— Истината с дупки в нея — поправи ме Сенч.

— Какви дупки?

— Да де. Какви дупки — съгласи се сухо Сенч. — Не е нужно да говориш с нея все още. Имаме години, подозирам, преди да се наложи да ти го пратя. Ще го образовам във всичко, което трябва да знае, за да бъде учител. И телохранител. Докато се подготви, знам една гледачка, която мога да ти пратя за детето. Лице като на зайче и мускули като на ковач. Не е най-умната от слугите, но като пазач е страхотна.

— Не. Благодаря. Мисля, че засега мога сам да пазя дъщеря си.

— О, Фиц. Не съм съгласен, но знам, че е безполезно да споря с теб. С Ридъл се съгласихме, че ти трябват войници, но ти не искаше да чуеш. Колко пъти съм предлагал да вземеш един от калфите ни в Умение във Върбов лес, за да могат съобщенията да се предават бързо дори в твое отсъствие? Трябва да имаш свой човек, да ти пази гърба и да общува със слугите. И да ти донася новините, които иначе не би чул за имението си. — Размърда се в стола си и старото дърво изскърца под него. — Добре. Късно е. Или е рано, зависи на коя част от деня наблягаш за работа. Все едно, отивам да си лягам. — Подръпна крадешком горния ръб на пояса си. Подозирах, че се врязва в корема му. След това се надигна и махна вяло към леглото. — Можеш да спиш тук, ако искаш. Не мисля, че Розмарин изобщо използва това легло. Просто обича да прави нещата хубави, когато може.