Робин Хоб - Убиецът на Шута

Заключих, че това сега е владение на лейди Розмарин, и след като добавих две цепеници в огъня, се настаних в тапицирания ѝ стол край камината. На близката масичка имаше покрита купа сладки бисквити и кана вино. Подкрепих се, а след това изпружих крака към огъня и се отпуснах. Все едно ми беше кой от двамата ще ме намери тук. Имах какво да кажа и на двамата. Погледът ми обходи лавицата на камината и почти се усмихнах, като видях, че ножът за плодове на крал Умен все още си стои забит в центъра ѝ. Зачудих се дали лейди Розмарин знае историята как се бе озовал там. Дали Сенч помни хладния гняв, с който го бях забил в дървото. Гневът, който сега кипеше в мен, беше по-хладен и много по-сдържан. Щях да кажа каквото имах да кажа, а след като приключех, щяхме да се споразумеем. По моите условия.

Сенч открай време беше нощна птица. Бях се примирил с дълго чакане, преди да намери посланието ми на възглавницата си. Стражата мина и задрямах в стола си, но леко. Когато чух шумоленето на пантофи по тайното стълбище, знаех, че не са неговите стъпки. Вдигнах глава и извърнах поглед към входа. Покриваше го тежка завеса, за да задържа течението от лабиринта. Почти не се изненадах, когато тя се отмести и се появи младият Фицбдителен. Беше облечен много по-скромно, отколкото последния път, когато го бях видял, с проста бяла риза, син елек и черни панталони. Големите сребърни обици на ушите му бяха сменени с две много по-малки от злато. Разрошената му коса намекваше, че навярно е станал от леглото си, за да изпълни задълженията си тук.

Видях как се сепна, като видя двете горящи свещи. Бях съвсем неподвижен и му отне малко време, докато ме различи. Зяпна. А после ме разпозна.

— Вие? — ахна и отстъпи назад.

— Аз. Е, явно са те задържали. Но все още имаш много да учиш за предпазливост, както виждам. — Той ме гледаше онемял. — Подозирам, че лейди Розмарин или лорд Сенч скоро ще дойдат за среднощен урок с теб. Прав ли съм?

Той отвори уста да проговори, после я стисна. Тъй. Може би беше научил малко за предпазливостта от последния път, когато се бяхме срещнали. Помръдна настрани към лавицата с оръжията. Усмихнах се и го спрях с махване с пръст. Последва перване на китката и ножът изскочи в ръката ми. Някои трикове човек не забравя никога. Той го зяпна, след това вдигна ококорените си очи към мен.

Много удовлетворително. Внезапно се зачудих дали съм гледал някога Сенч с такова хлапашко възхищение. Взех решение.

— Никой от двама ни няма нужда да е въоръжен — казах му кротко.

Помръднах ръката си и ножът изчезна. Достатъчно беше да знае колко бързо може да се появи отново. Отпуснах се привидно в стола си и видях, че и той отпусна рамене. Въздъхнах. Момчето имаше още много да учи.

Засега обаче наивността му ми вършеше добра работа. Огледах го за миг, за да прочета колкото може повече от него, без погледът ми да е втренчен. Щеше да вдигне гарда си срещу преки въпроси. Но вече започваше да се чувства неловко от мълчанието ми. Въздъхнах, придадох си още по-отпуснат вид и посегнах отново за виното. Налях си. Той се размърда неловко и възрази плахо:

— Това е любимото вино на лейди Розмарин.

— Нима? Е, значи има добър вкус. И знам, че не би имала нищо против да сподели малко с мен. Познаваме се от много време… Беше дете, когато се запознахме.

Това възбуди интереса му. Зачудих се колко ли са му казали за мен, когато го бяха пратили на мисията му до люлката на Пчеличка. Едва ли много. Сенч ценеше предпазливостта повече от всички останали качества. Усмихнах му се. Той захапа стръвта.

— Тя ли ти показа как да влизаш тук? Лейди Розмарин?

Челото му се набръчка, докато той се опитваше да сглоби нещата.

— С кого говориш, Лант?

Гласът на лейди Розмарин стигна до нас преди да е влязла. Момчето се обърна бързо към нея. Останах на мястото си, с чашата вино в ръка.

— О.

Тя спря и ме погледна. Бях казал на чирака истината. Бях я познавал, когато беше дете, макар да нямахме много общо оттогава. Принц Славен я беше наел, докато беше пълничка малка слугиня, по-млада дори и от Фицбдителен. Беше я уредил като слугиня на родената в Планините принцеса, омъжена за бъдещия крал Искрен. Тя беше малката шпионка на Славен, наблюдаваща жената на брат му, и най-вероятно тя беше намазала с масло стъпалата на кулата и бе причинила лошото падане на бременната Кетрикен. Това така и не беше доказано. Когато Славен беше паднал от власт, всичките му слуги бяха изпаднали в немилост, и малката Розмарин с тях.