Робин Хоб - Убиецът на Шута

Само милостивият нрав на Кетрикен я беше спасил. Когато всички останали започнаха да я отбягват, Кетрикен бе видяла в нея едно объркано дете, разкъсвано от вярност и най-вероятно виновно само затова, че се е опитало да угоди на мъжа, който е бил толкова добър към майка ѝ. Кралица Кетрикен я беше върнала в двора и се бе погрижила за възпитанието ѝ. А Сенч, който никога не хабеше нищо, бе видял в нея полуобучен инструмент за шпиониране и убийства и бързо си я беше присвоил.

Сега стоеше пред мен, жена в средата на живота си, придворна дама и обучен дворцов убиец. Позна ме, разбира се. Зачудих се дали си спомня как се преструваше, че е задрямала на стъпалата на трона на бъдещата кралица, докато докладвах на Кетрикен. Дори след всичките тези години изпитах едновременно ужас и възмущение, че едно нищо и никакво дете ме беше заблудило.

Тя пристъпи в стаята, сведе очи и направи дълбок реверанс.

— Лорд Фицрицарин Пророк. За нас е висока чест. Добре сте дошъл.

И с тази малка хитрина отново ме изигра. Не знаех дали се опитва да изрази почитание към мен, или предава информация на чирака си по най-бързия възможен начин. Бързото вдишване на момчето ми подсказа, че не е имало представа за истинската ми самоличност, но че вече се досеща за цялата важност на визитата ми. И че може би е разбрало повече за задачата си във Върбов лес.

Погледнах я хладно.

— Никой ли изобщо не ви е предупреждавал какво може да забъркате, когато поздравите и назовете един призрак?

— Добре дошъл? Чест? Бих го нарекъл крайно дразнещо, да се отбиеш тук в този час без предизвестие.

Сенч нахлу в стаята иззад същата тежка завеса.

Лейди Розмарин беше облечена в проста сутрешна рокля и подозирах, че след урока, който се канеше да предаде на Фицбдителен, се канеше да започне деня си. За разлика от нея, Сенч беше облечен спретнато, със зелена риза с бухнали бели ръкави. Ризата беше поръбена с черно и сребърно, полите ѝ стигаха почти до коленете му. Гамашите му бяха черни, както и пантофите, обшити със сребърни мъниста. Сребристосивата му коса беше вързана на воинска опашка. Явно беше по-скоро в края на дълго нощно забавление, отколкото в началото на дневна работа.

Беше прям.

— Какво те носи насам?

Погледнах го в очите.

— Това е същият въпрос, който зададох на младия Фицбдителен преди четири месеца. Отговорът му не ме задоволи, тъй че помислих, че бих могъл да намина тук и да получа по-добър. От теб.

Сенч изсумтя презрително.

— Е. Имаше време, когато не беше толкова лют, щом ти се спретне шегичка. — Мина през стаята леко сковано. Подозирах, че под ризата се крие бандаж, който му помага да изглежда стегнат и облекчава стария му гръб. Стигна до камината и се огледа разсеяно. — Къде се е дянал столът ми?

Розмарин въздъхна раздразнено.

— От месеци не сте се качвали тук и ми казахте, че мога да подредя нещата както ме устройва.

Той се намръщи.

— Което не означава, че можеш да ги подредиш така, че да ми е неудобно.

Тя сви устни и поклати глава, но махна на Фицбдителен.

— Старият стол е в ъгъла, с другия боклук, който още не е махнат. Донеси го.

— Боклук? — повтори Сенч възмутено. — Какъв боклук? Никакъв боклук нямах тук горе!

Тя скръсти ръце на гърдите си.

— Пукнати купи и нащърбени чаши. Котле със счупен черпак. Шишенца старо масло, отдавна изветряло. Освен всичките боклуци на масата.

Сенч се навъси още повече, но само изсумтя в отговор. Фицбдителен донесе стария стол на мястото му до камината. Без да ставам, хлъзнах стола на Розмарин, за да му направя място. За пръв път от десетилетия погледнах стола на Сенч. Извитата дървения беше олющена. Сглобките бяха разхлабени, а на възглавничката още личеше закърпеното от мен, след като порчето Слинк беше водило грандиозна битка с нея една нощ. Огледах стаята и казах:

— Не виждам порче.

— И никакви лайна от пор — вметна кисело Розмарин.

Сенч завъртя очи, въздъхна и седна. Столът изскърца под него.

— Е, Фиц. Как си, как я караш?

Нямаше да му позволя да ме отклони от целта толкова лесно.

— Ядосан съм. Обиден. И предпазлив, откакто намерих убиец, промъкнал се до люлката на бебето ми.

Сенч се изсмя пренебрежително.

— Убиец? Та той още не е дори шпионин.

— Е, това е утешително — отвърнах.

— Ах, Фиц, къде другаде трябваше да го пратя да му поникнат зъбите? Не е както когато ти беше момче и имахме тлееща война и един вероломен претендент за трона, който се преструваше и заговорничеше тук в Бъкип. Имах десетки начини да оценя напредъка ти направо тук, между стените на замъка. Но Фицбдителен няма този късмет. Трябваше да го пратя на по-далечен терен, за да го изпитам. Опитвам се да избирам задачите му внимателно. Знаех, че няма да го нараниш. И сметнах, че може би ще е добър начин да изпитам куража му.