Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Лейди Кетрикен — напомних ѝ. — Не е вече кралица на Шестте херцогства.

— Само формално — възрази Моли. — Нарческата е в замъка Бъкип само няколко месеца всяка година. А крал Предан прекарва твърде много време далече от трона си. Тя управлява Шестте херцогства, Фиц, и Планинското кралство също.

— Е… Някой трябва да държи юздите на властта, когато крал Предан го няма. По-добре Кетрикен, отколкото Сенч без юзди — отвърнах. Можеше ли да долови раздвоението в гласа ми? Да чуе неизречената ми мисъл, че ако Кетрикен не беше поела тези задължения, можеше да се паднат на мен? Със сигурност Сенч се беше надявал да ме впрегне в тази роля, а Кетрикен и крал Предан щяха да го позволят с радост. Познавах Кетрикен още от млад и някога бяхме толкова близки, колкото може да са само заговорници. Но тази вечер тя бе довела шпионин в къщата ми, шпионин, който се беше промъкнал крадешком до люлката на дъщеря ми. Знаеше ли тя за мисията на младия Фицбдителен? Или Сенч и лейди Розмарин действаха сами, от загриженост за трона и родословието на Пророка? Добре знаех, че за Сенч интересите на трона стоят много пред интересите на който и да е от рода на Пророка. Бях го научил до коляното на стария придворен убиец.

Моли прекъсна мислите ми.

— Копривка скоро ще въведе гостите ни в трапезарията. Трябва да отидем.

Взех решение.

— Хайде да я вземем с нас. С люлката и всичко.

— Фиц, не мисля, че…

Но вече се бях навел и вдигнах люлката. Не беше голяма, но не беше и лека. Постарах се да изглежда лесно, когато я изнесох през вратата и закрачих по коридора. Моли тръгна след мен с Пчеличка, гушната до гърдите ѝ.

Трапезарията не се използваше често. Таваните бяха високи и двете големи камини в двата края на помещението едва затопляха толкова голямо пространство. С Моли се хранехме в много по-малка стая, но тази нощ камините бяха запалени и свещите в свещниците горяха. Дългата маса, приготвена за петнайсет души, лесно можеше да побере четирийсет. В средата на тъмната дървена маса бе застлана бродирана покривка, а на нея имаше сребърен канделабър с изящни бели свещи, дело на Моли. В резбовани дървени купи във формата на шепите на Еда бяха сложени червени и жълти ябълки, сушено грозде и лъскави кафяви орехи. Свещите хвърляха топъл блясък над масата, но светлината им не можеше да достигне високия таван или далечните ъгли на помещението.

Пристигнахме едновременно с гостите. Двамата с Моли стояхме и ги поздравявахме, докато се нижеха покрай нас. Вложих повече усилие в това да изглежда, че люлката в ръцете ми не ме затруднява, и най-сетне с благодарност влязох след тях в помещението. Без обяснения поставих люлката така, че камината да я попритопли, но нямаше да е на повече от шест крачки от стола ми. Моли бързо намести Пчеличка в нея и след това дръпна дантелената завеска, за да я пази от течения и случайни погледи. Поздравихме гостите още веднъж и заехме местата си.

Лейди Кетрикен беше от дясната ми страна. Копривка зае другото почетно място до лявата ръка на Моли. И да се беше сторило странно това подреждане на някого, никой не го каза. Поставих младия шпионин от лявата страна на масата, колкото се може по-далече от мен. Беше сменил дрехите си, което не бе изненадващо, след като не бях особено внимателен с рязането на шевове и разпарянето на джобове. Изглеждаше като замаян. Капитанът на гвардията на Кетрикен я беше придружил на това посещение и седеше с нас, натъкмен в униформено тъмночервено и бяло. Кетрикен беше довела и лечителка, с благородна кръв, лейди Утеха, и съпруга ѝ, лорд Дигъри. Другите придружители на Кетрикен ми бяха непознати, освен по име. Лорд Стаутхарт беше прям и сърдечен мъж, белокос и с червен нос. Лейди Хоуп беше пълничка и мила бъбривка, която се смееше често.

Кетрикен сложи ръката си върху моята. Обърнах се към нея с усмивка и както винаги изпитах миг на изненада. За мен тя винаги си оставаше млада жена, златокоса и синеока, с открито държане и излъчваща спокойствие. Видях жена с посребрена коса, челото ѝ набраздено от грижи. Очите ѝ бяха сини като на Пчеличка. Гръбнакът ѝ бе изправен, главата вдигната. Беше като изящен стъклен съд, преливащ от сила и увереност. Не беше вече чуждоземната Планинска принцеса, бореща се с теченията на власт в един чужд кралски двор. Беше станала течението на власт, с което други трябваше да се борят. Заговори само на мен и Моли.

— Толкова се радвам за вас.

Кимнах и дадох знак на Ревъл да започнат сервирането. Не споменах за Пчеличка, нито как и защо сме я донесли в трапезарията. Кетрикен разбра и не повдигна темата.