Робин Хоб - Убиецът на Шута

Яденето дойде. Беше поднесено по-неофициално, отколкото дори една обикновена вечеря в замъка Бъкип, но все пак с повече пищност, отколкото обикновено се наблюдаваше във Върбов лес. Копривка беше дала указания на Ревъл всичко да е просто и непринудено и макар той да беше възнегодувал, почти се беше подчинил. Така че слугите поднесоха блюдата и аз наливах виното, а разговорът вървеше непринудено и понякога — весело. Научихме, че лейди Утеха вече често пътува с Кетрикен, защото тя бе започнала да има проблеми със ставите. В края на деня приемала с благодарност разтривките с масло на личната си слугиня, както и горещите напитки, които тя ѝ приготвяла. Лорд Стаутхарт и лейди Хоуп се бяха присъединили към кортежа просто защото били тръгнали за домовете си за зимата след приятно гостуване в замъка Бъкип. Върбов лес беше по маршрута, по който трябваше да пътуват. Всъщност повечето от слугите и стражите, които придружаваха Кетрикен, не бяха от нейните хора, а хора на лорд Стаутхарт.

Миризмите на ястията и приятното потракване на прибори можеше да е приспало вниманието на някой друг. Използвах този момент като възможност да проуча гостите си. Сметнах, че присъствието на лейди Утеха е най-вече заради желанието на Кетрикен, но се въздържах от преценка за лорд Стаутхарт и лейди Хоуп. Зачудих се дали младият убиец е дошъл като част от свитата на Кетрикен. Ако беше така, знаеше ли тя пълната истина за това какъв е той, или кралските убийци го бяха добавили като анонимен член на свитата ѝ? Може би беше вмъкнат от лейди Розмарин като конярче за пътуването. Често бях служил в това качество, когато Сенч искаше да има свои очи и уши някъде, където не можеше да отиде самият той. Но момчето беше добре облечено, не с кожените дрехи на конярска прислуга, а в коприна и лен. Гледах Лант, докато похапваше, и отново се зачудих дали не е примамка, която да ме разсее. Радвах се, че не бяхме оставили Пчеличка сама в стаята, и реших да огледам цялата детска, преди да я сложим да спи. Не. Щях да легна до дъщеря ми и да бдя над нея сам.

Облекчението, които изпитах при това решение, беше осезаемо. Отпуснах се и станах по-приказлив и духовит, а Моли, Копривка и Кетрикен се заусмихваха, че ме виждат такъв. Разговорът бе оживен, прескачаше от късната реколта ябълки към възможностите за лов край Върбов лес и замъка Бъкип, към новини за стари приятели, които живееха в Планинското кралство. Кетрикен разпита за децата на Моли и сподели последните новини за принцовете. Менестрелът и двамата му помощници дойдоха с барабанчетата и гайдите си и повишиха настроението ни с музиката си. Яденето продължи дълго и часът бе късен, когато последното блюдо най-сетне бе разчистено от масата.

— Да се преместим ли в по-уютна стая? — предложи Моли, тъй като голямата трапезария бе неизбежно ветровита и хладна в такава бурна нощ.

— Хайде — съгласих се, а Кетрикен отвърна:

— По-топла стая ще е по-приятно място, където да се запозная с малката ви дъщеричка.

Не попита, просто го каза. Усмихнах се. Бяхме стари партньори в този вид игра. Беше разпознала гамбита ми, уважила го беше и сега самата тя настъпваше. При все това бях решен да спечеля този тур срещу нея за Пчеличка, както не бях спечелил за Копривка. Докато ставахме, се усмихнах, но не реагирах с думи на думите на Кетрикен. Отидох бързо до люлката и отдръпнах воала, за да може Моли да вземе Пчеличка. Тя загърна бебето с одеяло, вдигна го и ме изчака да вдигна отново люлката. Успях да го направя без пъшкане. Бърз поглед ми показа, че Копривка е задържала бившата кралица с някакъв незначителен разговор — и след това я подкани да излязат от залата. Двамата с Моли излязохме последни и тръгнахме след гостите ни към дневната.

Външен човек би предположил, че тази стая е бърлогата ми. В добавка към удобните за седене места и пращящия огън в камината, стените бяха покрити с рафтове, побрали много книги, подвързани в джамайлийски стил. Над тях, на стойки, имаше по-стари свитъци и ръкописи. В ъгъла имаше писалище, близо до прозореца с тежки завеси, а на него имаше мастилница и чисти листове хартия. Всичко това беше показност. На тези рафтове един шпионин можеше да намери дневник за птиците, които бях видял през последните четири години, или бележки по дейностите във Върбов лес. Имаше достатъчно записки и документи, които да накарат поне някой случаен крадец да повярва, че е намерил леговището ми. Но нямаше да намери никаква следа тук от Фицрицарин Пророка или от работата, която вършех за Сенч.