Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Много мило от ваша страна, че сте загрижена за мен. Толкова прозорливо съобразихте, че да, разбира се, лесно се уморявам. Не е леко да си родилка на моята възраст. — Усмивката на Моли обходи гостите ни. — Сърдечно ви благодаря за разбирането, че дъщеря ми ме лишава от възможността да изпълня задълженията си като домакиня. Знам, че ще разберете необходимостта да се оттегля рано. Но моля ви, не смятайте, че сте длъжни да направите същото. Знам, че съпругът ми е закопнял за компания и рядко има възможност да прекара часове в разговор със стари приятели. Ще го притесня само за да ми премести люлката на Пчеличка и след това веднага ще го върна при вас.

Надявам се, че прикрих изненадата си. Не само от това, че Моли бе взела такова внезапно решение, но и от властния тон, с който им го съобщи. Погледнах Копривка. Тя вече пресмяташе как да поправим нанесената социална вреда. В присвитите ѝ устни отгадах две неща: тя споделяше страха на майка си, че лейди Утеха е могла да открие нещо нередно с Пчеличка; и хладната увереност, че лечителката е права.

Но имах люлка за носене. Отново. И дълго стълбище пред мен. Насилих се да се усмихна и вдигнах люлката. Гостите ни отпратиха с хор от пожелания за лека нощ. Моли тръгна напред, а аз след нея, гордостта ми скърцаше като присвития ми гръб. Щом вратата се затвори, Моли прошепна:

— Тази нощ спи в стаята ни, до мен.

— Точно това си мислех.

— Не ми хареса как онази жена гледаше Пчеличка.

— Лейди Утеха ли?

Моли замълча. Вече кипеше. Знаеше, че искам да ме увери, че не се е обидила от коментара на Кетрикен, но нямаше да го направи. Беше оскърбена от лейди Утеха, а тъй като тъкмо Кетрикен я беше довела в дома ни, обидата ѝ се простираше и до бившата кралица. Знаеше, че това раздвоява верността ми, но не ми предложи успокоение. Закрачи отривисто по коридора, а после по широките стъпала към спалнята ни на горния етаж. Последвах я по-бавно — люлката ми натежаваше с всяка стъпка. Докато я внеса в спалнята ни, Моли беше сложила Пчеличка в средата на леглото ни и разбрах, че детето ще спи между нас. Толкова по-добре. Обиколих бързо стаята, като се преструвах, че затварям по-плътно пердетата и разпалвам огъня, но всъщност — за да огледам ниши, ъгли и завеси за натрапници. Запазих спокойствие, докато Моли свали изящните дрешки на Пчеличка и я преоблече в мека нощничка, която я правеше още по-малка. Когато Моли подгъна излишната дължина около крачетата ѝ, попитах кротко:

— Добре ли ще си тук, ако се върна долу при гостите?

— Ще залостя вратата — отвърна тя.

Погледнах я в очите. Погледът на приятеля ми ме увери, че нашето кутре ще е в безопасност с нея.

— Разумно е — съгласих се. — Ще почукам и ще ти кажа, че съм аз, когато се върна да си легна.

— Добре. Много успокоително — каза тя, а след това, без да искаме, и двамата се засмяхме.

— Сигурен съм, че се държа глупаво, да се тревожа толкова — излъгах.

— Сигурна съм, че се държиш глупаво, да мислиш, че ти вярвам — отвърна тя и ме последва до вратата.

След като я затвори, чух как дръпна с усилие рядко използваното резе. Чух го как се хлъзна, изскърцване на метал по метал. Хубав звук.

Кетрикен и спътниците ѝ останаха само една нощ. Не занесохме Пчеличка на закуска следващата сутрин и никой не помоли да я види. Менестрелът изобщо не бе повикан да я погледне, публично или насаме. Кетрикен изобщо не спомена, че Пчеличка трябва да бъде вписана като законното дете на Фицрицарин Пророка. Изобщо не беше включена в официалната родословна линия на възможни наследници на трона. Животът ѝ нямаше да е като на сестра ѝ — това бе съвсем ясно. Кетрикен беше преценила детето ми и бе открила, че е с недостатък. Не можех да реша дали съм ядосан от пренебрежението ѝ към Пчеличка, или дълбоко благодарен.

Защото тази монета имаше друга страна. Ако Кетрикен бе признала детето ми, дори и насаме, това щеше да е було на протекция около нея. Това, че не бе обявила Пчеличка за част от династията на Пророците, я поставяше извън кръга и я оставяше в положението, в което аз бях поставен за толкова много години: Пророк, който е и актив, и пасив за трона.

Кетрикен заяви, че трябва да напусне в ранния следобед и че приятелите ѝ също ще отпътуват по домовете си. Погледите, които ми хвърляше, бяха дълбоко съчувстващи. Май беше предположила, че двамата с Моли искаме да бъдем оставени насаме с гаснещото ни бебе, да имаме колкото време ни остава с нея, преди тя да си отиде. Щеше да е мил жест, ако Пчеличка наистина отпадаше. Впрочем, трудно беше да се сбогувам сърдечно с Кетрикен, защото заминаването ѝ изглеждаше почти все едно, че желае бърза смърт на дъщеря ми.