Робин Хоб - Убиецът на Шута

Мълчанието ѝ бе красноречиво. Хванах малката ѝ ръка и казах тихо:

— Обещавам, че ще се върна колкото може по-скоро.

Лъжец. Лъжец. Лъжец. Обещание, което нямах правото да давам, след като не знаех дали ще оцелея в това пътуване.

— Ще е много полезно за лейди Шън и мен да знаем какво точно става. Кой е този просяк, защо го нападнахте, къде отиваме сега и защо оставяте Пчеличка на нашата грижа без абсолютно никакво предупреждение или подготовка? — Фицбдителен дори не се опита да скрие гнева си.

Сигурно имаше право да е ядосан. Постарах се да смекча отговора си с търпение, да не предизвиквам в него по-силен гняв от този, който вече изпитваше. Трябваше да оставя дъщеря си под негова опека. На неговата милост. Отне ми малко време докато реша какво да споделя с тях.

— Той е стар приятел. Погрешно схванах действията му, не го познах и го нападнах. Нуждае се от лечение, много повече, отколкото можем да направим във Върбов лес. Сигурен съм, че сте чували за магията на Умението. Възнамеряваме да преминем чрез Умението през каменен стълб до замък Бъкип. Там старият ми приятел може да получи лечението, от което се нуждае. Трябва да отида с него. Надявам се, че няма да се задържа повече от ден-два.

Никой от тях не отвърна нищо. Сдъвках гордостта си и я преглътнах. Трябваше да помоля Фицбдителен за това, знаех го. Погледнах Пчеличка. За нея щях да направя всичко. Заговорих по-тихо:

— В гостилницата ти казах, че се съмнявам в способностите ти не само да учиш, но и да защитиш детето ми. Съдбата ти даде шанс да докажеш, че съм сгрешил. Направи това, и го направи добре, и ще преосмисля мнението си за теб. Очаквам да поемеш отговорността, която ти възлагам. Пази детето ми. — Надявах се да намери в думите ми смисъла, който не смеех да изрека на глас. Пази я с цената на живота си.

Шън заговори рязко, с увереността, породена от върховно невежество.

— Магията Умение принадлежи само на кралската родословна линия на Пророка. Как е възможно вие да използвате…

— Млъкни.

Ридъл го каза с тон, какъвто никога не бях чувал от него. Едва ли някой някога беше говорил на Шън така, но като по чудо тя се подчини. Намести се като мътеща квачка в халатите до Фицбдителен. Видях как се спогледаха възмутени от такова отношение към тях.

Фургонът се клатушкаше. Снегът се трупаше и лепнеше по колелетата. За миг усетих как конете се напрягат, подуших потта им в студения въздух. Обуздах Осезанието си и се покашлях. Стиснах леко ръката на дъщеря си и продължих:

— Пчеличка е способно дете. Вярвам, ще разберете, че има нужда от много малко надзор в ежедневните ѝ задачи. Уроците ѝ ще продължат, както, вярвам, ще продължат за всички деца в имението. В мое отсъствие ѝ позволете сама да избира програмата си. Ако ѝ потрябва помощ от някого от двама ви, сигурен съм, че ще я потърси. Ако не, тогава няма нужда да се безпокоите за нея. Тя си има слугинята си Грижливка и Ревъл освен вас. Така добре ли ще е за теб, Пчеличке?

Малката ми дъщеря ме погледна в очите, нещо, което се случваше много рядко.

— Да. Благодаря, тате, че ми доверяваш да решавам сама. Ще се постарая да съм отговорна. — Беше присвила устни, сериозна. Стисна ръката ми в отговор. Двамата се справяхме храбро с положението.

— Знам, че ще се постараеш.

— Почти стигнахме — подвикна Ридъл. — Те дали ще са готови?

— Да. — Надявах се, че Копривка е приела съобщението сериозно. Не. Знаех го. Не бях направил усилие да прикрия чувствата си. Беше доловила отчаянието ми. Щяха да ни очакват.

Лейди Шън и Фицбдителен отново се спогледаха, обидени, че са изключени от разговора ни.

Пътят нагоре към Хълма на бесилото не беше добре поддържан. Фургонът друсаше и се хлъзгаше в коловозите и стиснах зъби при мисълта за болката, която това сигурно причиняваше на Шута. В мига, в който конете спряха, скочих. Посочих Фицбдителен с пръст.

— Върни Пчеличка у дома. Разчитам на теб да е в безопасност и доволна, докато ме няма. Наясно ли сме? — Още щом кимна разбрах, че това не е най-добрият начин да се държа с него, още по-малко с Шън. Двамата щяха да са обидени и объркани. Но това не можеше да се избегне. Нямаше време за нещо по-добро.

Хванах ръцете на Пчеличка. Както седеше във фургона, бяхме почти на едно ниво. Тя вдигна очи към мен, светлата ѝ кожа изглеждаше още по-бяла в контраст със сиво-червения шал, който покриваше почти цялата ѝ златиста коса. Заговорих тихо, само на нея.

— Чуй ме хубаво. Слушай Фицбдителен и ако ти потрябва нещо, кажи му, или на лейди Шън, или на Ревъл. Съжалявам, наистина съжалявам, че денят ни се провали. Когато се върна, обещавам да имаме цял ден заедно, само за нас, и че нещата ще свършат добре. Можеш ли да ми се довериш за това?