Робин Хоб - Убиецът на Шута

Шейната дори не спря при портите, а ни откара право до лазарета. Лечителите ни очакваха. Не възразих, когато взеха първо Ридъл, и отново понесох Шута сам. Копривка освободи стражата и им обеща новини веднага щом има такива.

Помещението беше дълго, с нисък таван и за щастие празно. Зачудих се дали е същото, където се бях възстановявал от злополуката си в стълба на Умението. Имаше редици нарове и приличаше на казарма. Ридъл вече лежеше проснат на едно легло и бях ужасно облекчен щом чух немощното му негодувание, че е тук. Внимателно сложих Шута на друго, през две легла, понеже бях наясно, че Копривка кипи от яд и трябва да съм по-далече от нея за известно време. И Ридъл също. Не смятах, че съм му причинил трайни увреждания, но в невежеството си и в безпокойството си за Шута съвсем бях забравил да внимавам колко от силата му вземам. Бях го използвал грубо и си заслужавах гнева му. Но бях и изумен. Толкова много ли ми бе потрябвало от него, за да пренеса Шута през стълба?

По заповед на Копривка лечителите се бяха струпали около леглото на Ридъл. Бях сам с Шута. Съблякох горните му дрехи и ги пуснах да паднат на вмирисан куп до леглото му. Това, което се разкри под тях, ме ужаси. Някой бе обърнал огромно внимание на това да му нанесе болка. Голяма грижа и много време бе посветено на тази цел, прецених, защото имаше кости със стари счупвания, лошо изцелени, и рани, припряно или навярно преднамерено лошо превързвани, тъй че там, където разкъсаната плът беше заздравяла, имаше криви ивици и бучки зараснала тъкан. Шарката от белези от изгоряло на лявата му ръка под рамото можеше да е дума, но не на азбука и език, който знаех. Лявото му стъпало едва ли заслужаваше името си. Извито беше навътре, буца плът с изпъкналости от кост, а пръстите бяха потъмнели.

Мръсотията беше толкова отчайваща, колкото и пораженията. Шутът винаги беше чист човек, грижлив до педантичност за облеклото, косата и тялото си. Мръсното беше попило в кожата му и нашарено там, където го беше мокрил дъждът. Някои от дрехите му бяха толкова спечени, че очаквах да се сцепят, докато ги смъквах. В джоба на елека му имаше ябълка. Оставих я там. За да не го местя много, извадих ножа си, срязах протритата тъкан и леко я издърпах изпод него.

Вонята беше отвратителна. Очите му се открехнаха и реших, че се е събудил, но той не помръдна, докато не се опитах да смъкна долните му дрехи. Тогава вдигна двете си нашарени с белези ръце към мръсната си фланелка и стисна яката.

— Не — каза немощно.

— Шуте — укорих го и се опитах да избутам ръцете му настрани, но той стисна дрехата още по-здраво и с много по-голяма сила, отколкото очаквах. — Моля те — промълвих, но той бавно поклати глава на възглавницата. Кичури от сплъстената му коса се откъснаха, щом го направи, но нямах сърце да му се противопоставям. Нека отнесе тайните си в гроба, щом това искаше. Нямаше да го разсъблека пред лечителите. Завих го с чисто вълнено одеяло и той въздъхна облекчено.

До лакътя ми се появи лечителка.

— Къде е ранен? Тече ли му кръв? — Стараеше се да овладее отвращението си, но дори и аз едва можех да понеса миризмата му.

— Бил е изтезаван и е пътувал отдалече, в големи лишения. Моля те, донеси топла вода и някакви парцали. Да го почистя малко, докато му намериш хубав телешки бульон.

Видях как преглътна.

— Първото почистване на ранен е моя задача.

— Аз съм негов приятел и това е моя задача. Моля те.

Тя едва прикри облекчението си.

— Може ли да махна тези дрипи? — попита и аз кимнах. Тя присви устни, наведе се да ги вдигне и забърза с тях към вратата.

В този момент влезе Сенч. Беше облечен много изящно, в няколко оттенъка на зелено, и разбрах, че е намерил някакво извинение да напусне събирането. Шишко беше с него в ливрея на Бъкип, и една жена, която не познавах. Може би беше чирачка в Умението. Миг по-късно един гвардеец отвори вратата и крал Предан се появи с Кетрикен само на крачка зад него. Всякакво движение в помещението спря. Бившата кралица махна нетърпеливо с ръка и закрачи покрай Сенч. Спря до леглото на Ридъл.

— И Ридъл ли е пострадал? Не ми се каза за това!

Копривка стана. Беше намръщена, но тонът ѝ беше почтителен.

— Милейди, предполагам, че частно лечение с Умение ще е най-добрият избор за тези двама мъже. Може ли да освободя лечителите?

Лечителката тъкмо се връщаше с ведро вдигаща пара вода и чисти кърпи. Огледа се колебливо, но си позволих волността да ѝ махна да влезе. Тя успя да приклекне в непохватен реверанс, докато минаваше покрай крал Предан, без да разлее водата, и след това забърза към мен. Остави ведрото на пода и сгъна спретнато кърпите в долния край на леглото. После извърна поглед от мен към кралските особи. Явно идването им тук беше събитие, което никога не бе преживявала, и се разкъсваше между реверансите и това да си върши работата.